Читать «Вещиците: Полунощ» онлайн - страница 37

Как майка му успяваше да обича всички тези хора, беше друга история. История, която Майкъл не можеше да разбере напълно. Опитваше се да разсее тихото й нещастие. Той бе нейният най-близък и единствен приятел. Но знаеше, че нищо не може да я спаси. Тя беше изгубена душа тук, в Айриш Ченъл, жена, която говореше по-добре, обличаше се по-добре от всички останали, която молеше да се върне на работа като продавачка в универсалния магазин и никога не получаваше позволение; жена, която живееше за евтините романи, които четеше до късно през нощта — книги от Джон Диксън Кар, Дафни дьо Морие и Франсис Паркинсън Кейс — седнала на дивана в дневната, когато всички други спяха, облечена само с комбинезон заради жегата, отпиваща бавно и внимателно вино от увита с кафява хартия бутилка.

— Мис Сан Франциско — обръщаше се към нея баща му, — майка ми прави всичко вместо теб, не виждаш ли?

А в малкото случаи, когато тя се напиваше и започваше да заваля думите, той се втренчваше в нея с крайно презрение. Но никога не се опита да я спре. Все пак тя рядко стигаше дотам. Беше само заради идеята жена да седи и да пие сама като мъж, направо от бутилката цяла вечер. Майкъл знаеше, че баща му си мисли това, нямаше нужда да му го казва.

А може би се страхуваше, че тя може да си отиде, ако се опита да я контролира или командва. Той се гордееше с хубостта й, със стройното й тяло и дори с изтънчения начин, по който говореше. Дори сам й купуваше вино от време на време — бутилки портвайн и шери, които той самият не обичаше.

— Сладки лепкави бълвочи за жени — казваше на Майкъл. Но точно това пиеха и пияниците и Майкъл го знаеше.

Дали майка му мразеше баща му? Майкъл така и не разбра със сигурност. В един момент от детството си научи, че майка му е с около осем години по-голяма от него. Но това изобщо не си личеше, пък и баща му беше хубав мъж и майка му, изглежда, също мислеше така. През повечето време бе мила със съпруга си, но тя бе мила с всички. Само че нищо на света не можеше да я накара да забременее отново, повтаряше го често, и откъм вратата на задната спалня се чуваха кавги, ужасни, приглушени кавги.

Имаше една история за майка му и баща му, но Майкъл така и не разбра дали е истина. Леля му я разказа след смъртта на майка му. Каза му, че родителите му се влюбили в Сан Франциско, преди самия край на войната, когато баща му бил във флота, и че тогава той бил голям хубавец в онази униформа и имал чар, който по онова време бил пленителен за момичетата.

— Приличаше на теб, Майк — каза леля му след години. — Черна коса, сини очи и едри ръце, също като теб. И нали помниш гласа му, красив глас, някак дълбок и мек. Дори и с онзи ирландски акцент.