Читать «Вещиците: Полунощ» онлайн - страница 34

Майкъл обаче отиде. Издокаран като същински малък джентълмен, той прекоси Гардън Дистрикт заедно с майка си.

Карибският салон го изуми. Това беше някакъв тих, зловещ свят на свещници, бели покривки, келнери, които приличаха на призраци, не, всъщност на вампирите от филмите на ужасите, с техните черни сака и колосани бели ризи.

Но истинското откритие бе, че майка му и сестра й се чувстваха съвсем като у дома си на това място, смееха се тихичко, докато разговаряха, питаха келнера разни работи за супата от костенурки, за шерито, за бялото вино, което пиха с вечерята.

Това накара Майкъл да уважава майка си още повече. Тя не беше просто дама, излязла на вечеря. Тя бе свикнала с този начин на живот. И сега той разбра защо понякога плаче и казва, че би искала да си иде у дома, в Сан Франциско.

След като сестра й си замина, тя боледува няколко дни. Лежеше и отказваше всичко, освен вино, което наричаше „моето лекарство“. Майкъл седеше до нея, четеше й от време на време, плашеше се, когато тя замлъкваше за часове. Но тя оздравя. Стана и животът продължи.

Майкъл често се сещаше за тази вечеря, за лекотата, с която разговаряха двете дами. Започна да минава покрай хотела. Гледаше с тиха завист всички онези добре облечени хора, които седяха вътре или пък чакаха под тентата своите таксита и лимузини. Не жадуваше ли да живее в техния свят? Не беше ли тази красота свръхестествена? Много пъти се чудеше. Изгаряше от желание да я изучи, да я разбере, да я притежава. И все пак влизаше в следващата врата, в дрогерията на Смит, и четеше комикси на ужасите.

След това дойде случайното откритие в библиотеката. Съвсем наскоро бе разбрал за съществуването на самата библиотека и всъщност откритието стана на няколко етапа.

Разхождаше се из детската читалня, търсеше нещо лесно и забавно за четене, когато внезапно видя отворена върху една от витрините чисто нова книга с твърди корици. Беше за шах. Книга, която учеше как се играе шах.

Шахът винаги беше изглеждал на Майкъл нещо особено романтично. Но той така и не можеше да си спомни как изобщо бе чул за него. Никога не бе виждал истинска шахматна табла. Разгледа книгата, взе я вкъщи, и започна да я чете. Баща му я видя и се изсмя. Той знаел как се играе шах, играел постоянно в пожарната. Не било нужно да го учиш от книга. Направо било тъпо.

Майкъл каза, че може да го научи от книга, и затова го учи.

— Ами добре, учи го — отвърна баща му. — После ще играем.

Това беше страхотно. Още някой можеше да играе шах. Може би дори щяха да си купят шахматна дъска и фигури. Майкъл прочете книгата за по-малко от седмица. Вече знаеше как се играе шах. За час отговори на всички въпроси на баща си.

— Е, добре, не ми се вярваше, ама наистина си научил как се играе — рече баща му. — Сега трябва само да купим шах. — И отиде в центъра. Когато се върна, носеше шахматна дъска, която надхвърляше всички мечти на Майкъл. Фигурките не бяха просто символи — конска глава, крепост, епископска шапка — бяха абсолютно детайлни. На гърба на вдигналия се на задните си крака кон, седеше рицар; епископът бе вдигнал ръце в молитвен жест. Царицата бе с корона и дълга коса. Топът представляваше крепост на гърба на слон.