Читать «Вечната нощ» онлайн - страница 8

Къде се намираше Зак точно сега? Задържан ли беше някъде?

Изтезаван наместо своя баща? Подобни мисли раздираха ума на Еф.

Незнанието го измъчваше най-много. Останалите - Фет, Нора, Гюс - бяха в състояние да се посветят изцяло на съпротивата, да вложат цялата си енергия и целеустременост тъкмо защото в тази война те нямаха заложници.

Идването в детската стая обикновено помагаше на Еф да се почувства не толкова самотен в прокълнатия свят. Но днес имаше противоположен ефект. Никога не бе изпитвал тъй остра самота, колкото тук и сега.

Еф отново се замисли за Мат, приятеля на бившата му съпру­га - онзи, когото беше посякъл на долния етаж - и затова как се беше вманиачил по растящото му влияние върху отглеждането на Зак. Сега трябваше да мисли - всеки ден и всеки час - какъв ад преживява неговото момче под властта на едно истинско чудо­вище...

Сломен, със световъртеж и потен, Еф измъкна дневника си и надраска онзи въпрос, който се появяваше във всички записки като коан:

Къде е Зак?

Както му беше обичай, той прелисти последните бележки. Съгледа една за Нора и се помъчи да разчете драсканиците си.

„Моргата.“ „Среща.“ „Да се придвижвам на светло.“

Еф потръпна в опит да си спомни и тогава го обзе тревога.

От него се очакваше да срещне Нора и госпожа Мартинес в старата Служба на главния съдебен лекар. В Манхатън. Днес.

Мамка му.

Еф грабна торбата си, сребърните остриета вътре издрънкаха, и я метна на гръб, като дръжките на мечовете се озоваха над раменете му и заприличаха обвити с кожа антени. На излизане се огледа набързо и зърна една стара играчка трансформър до CD- плейъра на бюрото на Зак. Сайдсуайп, ако правилно си спомняше прочетеното в книжката на момчето за особеностите на аутоботите. Подарък от Еф за рождения ден на Зак само отпреди някол­ко години. Един от краката на Сайдсуайп висеше, прекършен от прекомерна употреба. Еф размърда ръцете на трансформъра и си спомни с каква леснина Зак „трансформираше“ играчката от кола в робот и обратно, като изпечен майстор на кубчето на Рубик.

- Честит рожден ден, Зи - прошепна Еф, преди да натъпче счупената играчка в торбата с оръжията и да тръгне към вратата.

Удсайд

Някогашната Кели Гудуедър пристигна пред бившия си дом на улица „Келтън“ само няколко минути след тръгването на Еф. Тя следеше човека - нейния Близък - откак усети пулсира­нето на кръвта му преди петнадесетина часа. Но когато небето изсветля през меридиема - онези два или три часа на приглушена, ала все пак опасна слънчева светлина, която проникваше през плътната облачна покривка при всяко завъртане на планетата - й се наложи да се оттегли под земята и така загуби време. Сега бе близо.

Придружаваха я две от пипалцата с черните очи - това бяха деца, ослепели при слънчевото затъмнение, което съвпадна с идването на Господаря в Ню Йорк. По-късно те бяха превърнати от самия него и сега бяха дарени с по-силни сетива - дребни и бързи, плъпнали по тротоара и върху изоставените автомобили като гладни паяци. Не виждат нищо и усещат всичко.