Читать «Вечната нощ» онлайн - страница 22

Еф отиде и отвори лаптопа на бюрото. Все още беше включен и той чукна клавиш, за да събуди монитора. Компютърните тер­минали в страдата бяха свързани в мрежа с все още функциони­ращ сървър.На места интернет беше тежко увреден и като цяло не можеше да се разчита на него. По-вероятно беше човек да по­лучи съобщение за грешка, отколкото да зареди някоя страница. Непризнатите и неоторизираните адреси бяха особено податли­ви на червеи и вируси и повечето от компютрите тук или бяха блокирали заради някоя поразила твърдия диск команда, или бяха забавени до неизползваемо пълзене заради развалените опе­рационни системи. Мобилните телефони вече не съществуваха като технология; не можеха да служат нито за разговори, нито за достъп до интернет. Защо да се позволява на долната класа чо­веци достъп до комуникационна мрежа, която може да обиколи целия свят - такова нещо вампирите правеха телепатично.

Еф и останалите действаха с презумпцията, че всички опера­ции по интернет се следят от вампирите. Страницата, която той сега гледаше - явно внезапно изоставена от Нора, която не е мо­гла да изключи - беше някаква размяна на лични съобщения; из­писан със съкращения чат между двама.

НМарт очевидно беше Нора Мартинес. Събеседникът й, ВФет, беше Василий Фет, някогашен нюйоркски унищожител на плъхо­ве. Фет се беше включил в борбата рано заради едно нашествие на плъхове, предизвикано от идването на стригоите. Оказа се безценен за каузата заради умението си да изтребва вредители и заради познаването на града, особено на подземните проходи в кварталите. И той като Еф стана ученик на покойния Сетракян и намери себе си като ловец на вампири в новия свят. В момента се намираше на борда на товарен кораб някъде из Атлантическия океан, връщаше се от особено важна мисия в Исландия.

Разговорът, изпъстрен с непоносимата граматика на Фет, беше започнат предишния ден и се отнасяше главно до Еф. Той проче­те думи, които не му се полагаше да види никога:

НМарт: Е липсва - пропусна срещата. Ти беше прав. Не трябваше да разчитам на него. Сега мога само да чакам...

ВФет: Не чакай там. Не спирай да се движиш. Върни се на Рзвлт.

НМарт: Не мога - майка се влоши. Пробвам да остана и утре, най-много. НАИСТИНА не мога вече да търпя това. Опасен е. Превръща се в риск за всички ни. Само въпрос на време е вампирицата Кели да го пипне или той да я доведе до­тук.

ВФет: Чух. Но ни е нужен. Най-добре да е близо до нас.

НМарт: Излиза сам. Не го е грижа за друго.

ВФет: Много е важен. За тях. За Господаря. За нас.

НМарт: Знам... просто вече му нямам доверие. Даже не знам кой е...

ВФет: Просто всички трябва да му попречим да потъне съвсем. Особено ти. Поддържай го. Не знае къде е книгата. Това е нашето подсигуряване. Така той не може да ни навре­ди.

НМарт: Пак е в къщата на К. Знам. Преравя за спомени от 3. Все едно да крадеш от сън.