Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 46

- Може и Коко да е убит - промълви Стела.

- Там всичко е точно - изгледа я накриво кметът.

- По документи... - каза отново тя. - Ами топката на гроба му?

- Странни неща стават напоследък... - обади се плахо Бончо Гладиатора.

- Щуротии някакви! - прекъсна го Вампора.

- Но нямат обяснение - това е важното! - твърдо изрече Стела. - Никой не си признава, никой... - запъна се тя.

- Никой не се смее... - продължи Бончо.

- Точно така, Бончо - съгласи се и Максим Балабана. - Кой е закичил тази вечер гробовете със светещи дини?

- Ако Коко беше жив... - промълви Щурата Стела.

- Престани! - ядоса се Вампора, отпи от чашата с ракия и вече спокойно продължи: - Нека сега всеки разкаже какво го яде отвътре.

- Страхът ни ръфа отвътре - отвърна Стела.

- И при мен е така - прошепна старият учител.

- Защо? - с началнически тон попита кметът.

- Сякаш не знаеш - обади се Максим Балабана.

- Не си го и помисляйте! - закани се с пръст Вампора. - Защо ви е страх точно сега?

- Не мога да отговоря... Някак изведнъж става... - продължи жената.

- Фантасмагории! - отсече Вампора. - Дай факти, останалото е...

- Факти искаш, а? - ядоса се на свой ред Стела. - Откраднати са ми три ампули винстрол и пет ампули анакет!

- Защо не ми каза досега? - наежи се кметът.

- Не ми беше до тях - махна уморено с ръка жената.

- За какво се използват ампулите? - попита Бончо Гладиатора.

- Винстрол се използва като допинг, а анакет е успокоително - обясни им Стела.

- За събуждане и за приспиване... Но на кого? - замисли се Вампора.

- Още нещо... Някой ми подхвърля зелени ябълки...

- „Петровки“ ли? - заинтересува се горският.

- Големи зелени ябълки. Вносни - отново поясни Стела. - Оня ден една, днес - втора... - Тя пое дъх и бързо изрече: - Получих писмо от мъртвец.

- От Коко ли? - шепнешком попита старият учител.

- От него - едва промълви жената. - Не ме питайте какво ми е писал преди четиридесет години!

Досетиха се и замълчаха.

- И при мен е така... - започна Бончо Гладиатора, като се огледа. - Някой ми подхвърли голямо зарче, а съкровищата, които имах, ги открих в музея...

- Нали винаги така правиш? - изненада се Максим Балабана.

- Не разбираш - обърна се към него учителят. - За тези съкровища само аз знаех къде съм ги скрил!

- Да бе, да! - засмя се Вампора, последван от останалите. - Всички знаем къде ги криеш!

- В онази ниша... В мазата - засмя се дори и Стела.

- Откъде знаете? - наостри се старият учител.

- От Коко, откъде! - почти едновременно отговориха всички, а после внезапно млъкнаха.

Бончо Гладиатора се изправи и възмутено каза:

- Тогава този, който ми ги открадна, да си признае!

Останалите се спогледаха и поклатиха отрицателно с глави.

- Не сме ние, Бончо - Вампора обобщи гласно мнението на всички.

- Сега аз да кажа - започна Максим Балабана. - Оня ден в дулото на пушката си намерих магарешки бодил. Едва я почистих...