Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 46
Лора Лазар
- Може и Коко да е убит - промълви Стела.
- Там всичко е точно - изгледа я накриво кметът.
- По документи... - каза отново тя. - Ами топката на гроба му?
- Странни неща стават напоследък... - обади се плахо Бончо Гладиатора.
- Щуротии някакви! - прекъсна го Вампора.
- Но нямат обяснение - това е важното! - твърдо изрече Стела. - Никой не си признава, никой... - запъна се тя.
- Никой не се смее... - продължи Бончо.
- Точно така, Бончо - съгласи се и Максим Балабана. - Кой е закичил тази вечер гробовете със светещи дини?
- Ако Коко беше жив... - промълви Щурата Стела.
- Престани! - ядоса се Вампора, отпи от чашата с ракия и вече спокойно продължи: - Нека сега всеки разкаже какво го яде отвътре.
- Страхът ни ръфа отвътре - отвърна Стела.
- И при мен е така - прошепна старият учител.
- Защо? - с началнически тон попита кметът.
- Сякаш не знаеш - обади се Максим Балабана.
- Не си го и помисляйте! - закани се с пръст Вампора. - Защо ви е страх точно сега?
- Не мога да отговоря... Някак изведнъж става... - продължи жената.
- Фантасмагории! - отсече Вампора. - Дай факти, останалото е...
- Факти искаш, а? - ядоса се на свой ред Стела. - Откраднати са ми три ампули
- Не ми беше до тях - махна уморено с ръка жената.
- За какво се използват ампулите? - попита Бончо Гладиатора.
-
- За събуждане и за приспиване... Но на кого? - замисли се Вампора.
- Още нещо... Някой ми подхвърля зелени ябълки...
- „Петровки“ ли? - заинтересува се горският.
- Големи зелени ябълки. Вносни - отново поясни Стела. - Оня ден една, днес - втора... - Тя пое дъх и бързо изрече: - Получих писмо от мъртвец.
- От Коко ли? - шепнешком попита старият учител.
- От него - едва промълви жената. - Не ме питайте какво ми е писал преди четиридесет години!
Досетиха се и замълчаха.
- И при мен е така... - започна Бончо Гладиатора, като се огледа. - Някой ми подхвърли голямо зарче, а съкровищата, които имах, ги открих в музея...
- Нали винаги така правиш? - изненада се Максим Балабана.
- Не разбираш - обърна се към него учителят. - За тези съкровища само аз знаех къде съм ги скрил!
- Да бе, да! - засмя се Вампора, последван от останалите. - Всички знаем къде ги криеш!
- В онази ниша... В мазата - засмя се дори и Стела.
- Откъде знаете? - наостри се старият учител.
- От Коко, откъде! - почти едновременно отговориха всички, а после внезапно млъкнаха.
Бончо Гладиатора се изправи и възмутено каза:
- Тогава този, който ми ги открадна, да си признае!
Останалите се спогледаха и поклатиха отрицателно с глави.
- Не сме ние, Бончо - Вампора обобщи гласно мнението на всички.
- Сега аз да кажа - започна Максим Балабана. - Оня ден в дулото на пушката си намерих магарешки бодил. Едва я почистих...