Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 41

- Сякаш очаквах Коко да се появи. 

- И с мен беше така - прошепна Вампора.

- Димо пак е отървал козела... - предположи Балабана, удари се по главата и извика: - Какви ги приказвам и аз!

- Не може веднага да свикнем с мисълта, че Димо го няма вече...

- Коко, сега Димо...

- Спри се! - изрева Вампора.

В този момент от гората излезе Адриан Мазачо, следван от дъщеря си Валерия. Тримата пред пещерата не бяха чули приближаването им.

38 

Бяха пристигнали преди час и половина в Кралево с два автомобила и линейката. Пред кметството ги чакаше Щурата Стела, която щеше да ги заведе до пещерата.

Радо насмешливо поглеждаше към летните обувки на шефа си и очакваше с нетърпение да види как Мишената се търкаля по някой склон, подхлъзнат от гладките си подметки. А тук наскоро бе валяло. Но не позна. Комисарят отвори багажника на служебния опел и извади оттам стари войнишки кубинки. Преобу се и каза на Радо:

- Скрий се, присмехулнико!

- Шефе, застреля ме! - искрено каза младежът.

- А ти искаше сеир да гледаш!

- Няма такова нещо! - Радо се извърна настрани, защото отново си представи подхлъзването на шефа си.

- Да си виждал мечка да се търкаля по склон? - погледна го присмехулно Мишената.

- Само във въображението си - отговори несъзнателно младежът и отново се възхити на самоиронията на комисаря. Радо бе един от малцината, които знаеха, че жената на Мишената му вика „Мечо“.

- И там ще си остане този образ - подхили се комисарят.

- Или в оная картина на Репин... С мечетата, които се катерят по дънера - сети се Радо.

- Да не ми намекваш за нещо? - наежи се Мишената.

- Не съм казал, че спят на дънера, а само се катерят... - направи опит за нескопосно оправдание Радо.

Всъщност и двамата се сетиха за онзи случай, когато Мишената бе спал върху леглото на малката си дъщеричка. Тогава Радо ясно си представи мечка, сгъната на кравай върху отсечен дънер.

- Тук няма мечки - обади се Щурата Стела, която чу част от разказа им.

- Да вървим, юнаци! - нареди Мишената.

Щурата Стела тръгна напред. Зад нея вървяха Мишената, Радо, съдебният лекар доктор Моренов, колегите от криминалистичната лаборатория и санитарите, които мъкнеха носилка.

Когато излязоха от гората, комисарят съзря хората пред входа на пещерата:

- От сеирджии няма отърване и в пущинака!

- Свидетели, не сеирджии - поправи го Радо.

- Сега ще ги преброя - закани се комисарят и се провикна:

- Свидетелите да минат отдясно, а сеирджиите - отляво!

Не го разбраха и никой не помръдна. Радо прошепна на шефа си:

- Те май са хванали убиеца - и посочи към овързания Траян.

- Майсторска работа! - потри ръце комисарят и подаде ръка на Вампора. - Здрасти, кмете!

- Закъсняхте - промърмори Вампора.

- Труден терен - катерихме се, слизахме... - изрече Мишената, но без да се оправдава. - Казвай сега, но отначало!

- Димо Вълкобореца изчезна - започна кметът.

- Кога?

- От вчера не бяхме го виждали и..