Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 43

- Няма ясно изразена прорезна рана.

- Не те разбирам.

- Убийството не е извършено с нож.

- А как?

- Утре ще ти кажа.

- Кажи сега предположенията си! - развика се комисарят.

- Не виждам повече - отговори спокойно доктор Моренов, който никога не обръщаше внимание на припряността на полицая. - Като се махне кръвта, ще бъда по-точен.

- Значи да не търсим оръжието на престъплението?

- Не съм казал подобно нещо - отвърна лекарят.

- Юнако, извикай санитарите! - нареди комисарят.

Радо ги повика, двамата мъже вдигнаха тялото и го понесоха. Едва когато излязоха през процепа, сложиха трупа върху носилката и го покриха.

- Вървете - каза им Радо. - Почивайте по пътя, защото имаме още работа тук.

- Накъде да вървим? - попита доктор Моренов, който също тръгна със санитарите.

- Аз ще дойда с вас - обади се Адриан Мазачо. - Ели - обърна се той към дъщеря си, - ти няма ли да дойдеш с мен?

- Тя трябва да чака - каза властно Вампора. 

- Не се притеснявай, татко. Траян ще ме изпрати - успокои го Валерия.

Мазачо се намръщи, аха да добави нещо, но си премълча.

- И аз ще си ходя - обади се Щурата Стела. - Вампоре - приближи се тя до кмета и тихо му каза: - Този полицай нищо няма да направи!

- Не говори глупости, Стело! - избоботи тихо Вампора.

- Смъртта на Димо е наша отговорност.

- Не може сами да открием убиеца! - приближи се към тях и Максим Балабана.

- Трябва да го открием! - твърдо изрече дребната жена. - Иначе един от нас ще бъде следващият!

- Ти си луда жена! - развика се кметът.

- По-тихо - прекъсна го Балабана.

- Луда съм! Затова ми викате Щурата Стела - тихо изрече дребната жена, избърза напред и пое пред останалите.

Групичката с тъжния товар тръгна нагоре по склона, окървавен от последните отблясъци на залязващото слънце.

40

- Юнаци, огледайте сега наоколо! - нареди Донов.

- Шефе - обади се Радо, - около каменния стол има стопен парафин.

- Трона му викат - каза комисарят.

- Наистина прилича на царски трон - замисли се Радо.

- Христо, ти си! - Мишената се обърна към химика Христо Гатев. - Събери проби за анализ.

- Знам си работата - отвърна Гатев. - Познай за какви неща си мисля сега!

- Наясно съм - отговори троснато комисарят, защото химикът постоянно говореше за действителните си или мними завоевания над женския пол.

- И на теб ти се прииска, а? - изправи се Гатев и сложи в торбичка част от изстърган парафин. - Секс върху царски трон! - замечтано прошепна химикът. - А ако са две? Едната...

- Стига! - прекъсна го Мишената. - Фантазирай в банята!

- Трябва да я запомня тази пещера. - Той изобщо не се впечатли от възмущението на Донов.

- Шефе, виж какво има тук! - извика Радо.

От задната страна на Трона имаше циментова замазка, от която се подаваше желязна халка. Миришеше на урина навсякъде и имаше купчинка изпражнения.

- Гатев - извика Мишената, - и отзад има работа за теб.

- И отзад, и отпред - все ми е наред!

- Някой път ще го удуша - прошепна Мишената на Радо.

- Аз ще държа единия край на въжето - отвърна му също шепнешком Радо.

- Чух ви, но не ми пука! - жизнерадостно каза Гатев, после въздъхна престорено и продължи: - Не разбирате вие живота...