Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 43
Лора Лазар
- Няма ясно изразена прорезна рана.
- Не те разбирам.
- Убийството не е извършено с нож.
- А как?
- Утре ще ти кажа.
- Кажи сега предположенията си! - развика се комисарят.
- Не виждам повече - отговори спокойно доктор Моренов, който никога не обръщаше внимание на припряността на полицая. - Като се махне кръвта, ще бъда по-точен.
- Значи да не търсим оръжието на престъплението?
- Не съм казал подобно нещо - отвърна лекарят.
- Юнако, извикай санитарите! - нареди комисарят.
Радо ги повика, двамата мъже вдигнаха тялото и го понесоха. Едва когато излязоха през процепа, сложиха трупа върху носилката и го покриха.
- Вървете - каза им Радо. - Почивайте по пътя, защото имаме още работа тук.
- Накъде да вървим? - попита доктор Моренов, който също тръгна със санитарите.
- Аз ще дойда с вас - обади се Адриан Мазачо. - Ели - обърна се той към дъщеря си, - ти няма ли да дойдеш с мен?
- Тя трябва да чака - каза властно Вампора.
- Не се притеснявай, татко. Траян ще ме изпрати - успокои го Валерия.
Мазачо се намръщи, аха да добави нещо, но си премълча.
- И аз ще си ходя - обади се Щурата Стела. - Вампоре - приближи се тя до кмета и тихо му каза: - Този полицай нищо няма да направи!
- Не говори глупости, Стело! - избоботи тихо Вампора.
- Смъртта на Димо е наша отговорност.
- Не може сами да открием убиеца! - приближи се към тях и Максим Балабана.
- Трябва да го открием! - твърдо изрече дребната жена. - Иначе един от нас ще бъде следващият!
- Ти си луда жена! - развика се кметът.
- По-тихо - прекъсна го Балабана.
- Луда съм! Затова ми викате Щурата Стела - тихо изрече дребната жена, избърза напред и пое пред останалите.
Групичката с тъжния товар тръгна нагоре по склона, окървавен от последните отблясъци на залязващото слънце.
40
- Юнаци, огледайте сега наоколо! - нареди Донов.
- Шефе - обади се Радо, - около каменния стол има стопен парафин.
- Трона му викат - каза комисарят.
- Наистина прилича на царски трон - замисли се Радо.
- Христо, ти си! - Мишената се обърна към химика Христо Гатев. - Събери проби за анализ.
- Знам си работата - отвърна Гатев. - Познай за какви неща си мисля сега!
- Наясно съм - отговори троснато комисарят, защото химикът постоянно говореше за действителните си или мними завоевания над женския пол.
- И на теб ти се прииска, а? - изправи се Гатев и сложи в торбичка част от изстърган парафин. - Секс върху царски трон! - замечтано прошепна химикът. - А ако са две? Едната...
- Стига! - прекъсна го Мишената. - Фантазирай в банята!
- Трябва да я запомня тази пещера. - Той изобщо не се впечатли от възмущението на Донов.
- Шефе, виж какво има тук! - извика Радо.
От задната страна на Трона имаше циментова замазка, от която се подаваше желязна халка. Миришеше на урина навсякъде и имаше купчинка изпражнения.
- Гатев - извика Мишената, - и отзад има работа за теб.
- И отзад, и отпред - все ми е наред!
- Някой път ще го удуша - прошепна Мишената на Радо.
- Аз ще държа единия край на въжето - отвърна му също шепнешком Радо.
- Чух ви, но не ми пука! - жизнерадостно каза Гатев, после въздъхна престорено и продължи: - Не разбирате вие живота...