Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 27

В този момент някой почука по дървената порта откъм улицата. Бончо примря от страх. Стоеше на три метра от вратата и не смееше да мръдне. Отвън се чу младежки глас:

- Господин Бончев! Аз съм Траян, внукът на баба Бенда. Господин Бончев!

Бончо Гладиатора се осъзна. Отиде до вратата и припряно я отвори. Пред него наистина стоеше внукът на леля Бенда, когото вчера срещнаха.

- Заповядай, момче - обърна се Бончо Гладиатора към младежа.

Траян влезе и се огледа. През това време възрастният мъж скри ръцете си в джобовете, за да не се вижда, че треперят.

- Баба каза, че вие знаете тайните на селото - усмихнато каза Траян.

- Какви тайни? - едва промълви възрастният мъж и се разтрепера.

- Селските.

- Няма тайни в Кралево - отсече рязко учителят.

- Имам предвид историята на селото - поясни младият мъж.

- А, на селото ли? - успокои се Бончо Гладиатора и бързо продължи: - Искаш ли да ти покажа музея?

- Затова съм дошъл - отвърна младежът. - А това зарче ваше ли е?

Траян отвори дланта си. В нея имаше петсантиметрово пластмасово зарче. Бончо Гладиатора не го взе, но отново започна да трепери. Едва успя да попита:

- Къде го намери?

- Пред дървената порта.

- Не е мое. Някое хлапе го е забравило - прошепна възрастният мъж.

Но Бончо Гладиатора сам не си вярваше. И за първи път заключи вратата към своя дом.

- Ще го оставя тогава там, където го намерих - каза Траян и се наведе към земята.

- По-добре го хвърли! - спря го с ръка възрастният мъж.

- Защо? - изненада се младежът.

- Хвърли го надалеч! - нареди с даскалски тон Бончо Гладиатора.

Траян мълчаливо прибра зарчето в джоба си, докато учителят с бързи стъпки тръгна по улицата.

26

 Максим Балабана се върна до дома си, за да вземе пушката си - стара ижовка, която получи по наследство от баща си. Днес смяташе да отиде надолу към местността „Соватя“. Бяха му се обадили от горското стопанство, че ще изпратят там работници. Той трябваше да следи дали спазват периметъра на сечта и да контролира работата на секачите, докато натоварят и последните трупи на камионите.

Балабана се обади на жена си, че тръгва. Тя не му обърна внимание, защото гледаше някакъв сериал. Той се върна в тъмния коридор и се присегна към оръжието си, закачено на стената. Нещо го убоде по ръката и се принуди да светне. Беше спокоен човек, но сега усети гнева, който внезапно го обзе. Някой беше затъкнал цевта на ижовката с изтръгнат от корен магарешки бодил. Откачи пушката от стената, влезе в кухнята и извика на жена си:

- Ти ли сложи тръна в пушката?

Жена му изненадано го погледна, защото рядко се случваше той да повиши глас. Дори неволно спря звука на телевизора. После погледна към оръжието и отговори:

- Знаеш, че не пипам там.

- Знам - овладя гнева си горският. - Кой тогава е задръстил пушката?

- Не знам, Максиме - отвърна кротко жена му. - Никой не е идвал днес.

- А ти ходи ли някъде?

- Отскочих до Рошавата Донка да й дам яйца.

- Някой е влизал вкъщи - заключи Балабана. - Само да го намеря! - закани се той. - Ще му надупча задника със сачми!