Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 19
Лора Лазар
Траян веднага вдигна чашата и отпи голяма глътка. Парещата течност излезе като фонтан от устата му.
- Хо! - успя да промълви той. Езикът му пареше.
- Ще ти дам студена вода - предложи Валерия, пусна чешмата и бързо му подаде чашата.
- Не искам - рязко отблъсна ръката й, при което водата се разля по блузата й. Сконфузено допълни: - Съжалявам.
Неочаквано и двамата се засмяха.
- Аз горя, а ти трепериш! - изрече младият мъж.
- Аз ще изсъхна, но ти пак ще гориш отвътре - отговори Ели.
- Ще ми мине. Не съм пил днес кафе. Дай ми и от онези цигари - посочи той неговата марка.
Момичето постави кутията на плота и върна рестото на мъжа.
- Ако имаш и огънче? - подхвърли Траян, докато късаше целофана на кутията с цигари.
- А да те прибера у нас не искаш ли? - продължи тя стария виц.
- С радост ще приема.
- А после знаеш ли какво ще стане?
- Ще ни бъде хубаво - присви очи Траян, напомняйки разгонен котарак. - Надявам се поне - допълни той.
- Ако можеш да се справиш със защитниците ми от ловната дружина... - загадъчно каза Ели.
- Млади ли са? - захили се младият мъж и изпъчи рамене.
- Не.
- Това е добре - кимна с глава Траян. - А много ли са?
- Само татко ти стига.
- Ще го приема този риск! - той махна нехайно с ръка.
- Да го извикам ли? - дяволито го погледна Ели.
- Е, не бързам чак толкова! Още не съм изпил първото си кафе.
- Ще изчакам тогава - засмя се момичето.
- Докато се справя с изстиналото вече кафе, ще ми разкажеш ли историята на Прокълнатата къща?
- Знам колкото теб - изненадано го погледна Валерия.
- Значи нищо, така ли?
- Нищо. - Тя дори разпери ръце настрани.
- Кой може да знае?
Момичето само повдигна рамене.
18
Четиримата мъже вдигнаха пушките си и ги насочиха към човека в двора на Прокълнатата къща. Около минута наблюдаваха пришълеца, който бе с гръб към тях и още не беше ги усетил.
- Хилавичък ми се вижда - каза горският. - С един юмрук ще го просна.
- Да караме по нашия ред, Балабане! - отговори кметът, без да откъсва поглед от работещия в двора мъж.
- Чисти двора - прошепна Бончо Гладиатора. - Разрежда храстите. Избира кои да остави. Шамхатно подреждане. Да не би...
- Няма да довърши - изръмжа Вампора.
- Да започваме, че бирата в корема ми слезе по-надолу - обади се Максим Балабана.
- Той ще се напикае преди теб - промълви Димо Вълкобореца.
- Ей, ти! - провикна се Вампора към пришълеца. - Ела тук!
Мъжът се извърна и като ги видя, подскочи като заек и залегна зад един храст.
- Аз съм - тихо изръмжа Вампора и стреля във въздуха. После извика: - Покажи се, страхливецо!
Мъжът подаде глава зад храста и с треперещ глас каза:
- Не съм виновен.
- Донеси си документите за проверка - извика отново кметът.
- От полицията ли сте? - попита мъжът.
- Кметът иска да говори с теб - провикна се Максим Балабана.
Пришълецът излезе с вдигнати нагоре ръце, шепнейки:
- Предавам се! Не стреляйте! Не стреляйте!
- Все до там стигаме - усмихна се накриво Вампора и свали пушката си.
Останалите го последваха.
- Къде са документите? - продължи той.
- В ладата. - Мъжът посочи с ръка към автомобила, паркиран в началото на имота, където имаше само висока трева.