Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 17

- Голям резил брах тогава! - поклати глава Бончо Гладиатора.

- Сега аз не я знам тази история - каза Стела.

- Сигурно е било по времето, когато препускаше с конете си по състезания - отговори й Балабана.

- И аз така мисля - отвърна Вампора. - Поне двайсетина години минаха оттогава.

- Разказвай! - нареди му Щурата Стела.

- Бяхме на лов - започна Вампора. - Преди да тръгнем, Коко Хлопката хваща една котка, пъха я в заешка кожа, слага я в раницата и по време на лова изведнъж я пуска пред Бончо.

- Гледам аз странен заек пред себе си... С дълга опашка - прекъсна го Бончо Гладиатора. - Докато се прицеля, котката се качи на близкото дърво и замяука.

- Изплашихме всички зайци наоколо - завърши Димо Вълкобореца.

- За твоята борба с вълка да не говорим! - подкачи го Максим Балабана.

Димо Вълкобореца само приведе рамене надолу.

- А как те поднасяше за онази шапка с перото? - обърна се Стела към Вампора.

- Хубава беше шапката - смутолеви кметът.

- Ама не отиваше на вратовръзката ти - подигра го тя.

- Повтаряш се - изръмжа Вампора.

- Как пък помниш! - изуми се жената.

- Всичко помня! - той я изгледа накриво.

Отново замълчаха. Димо Вълкобореца допи бирата си и тръгна към края на оградения двор, където се намираше тоалетната. Щурата Стела стана и отиде да разбуди майка си. Останалите мълчаливо допиваха бирата си. Изведнъж тишината беше нарушена от виковете на овчаря, който излезе с разкопчан дюкян от тоалетната:

- Видях Коко! Видях Коко! Ще полудея!

Всички скочиха и хукнаха към Гладиатора.

- Къде го видя? - попита Велизар Вампора.

- През прозореца на нужника. Прескочи през стобора на Рошавата Донка и пое нагоре към боровата гора.

Имотът на Рошавата Донка бе прилепен към кръчмата на Мазачо. Вампора погледна през малкото прозорче, поклати глава и промърмори:

- Привижда ти се.

- Все за него говорим... Нормално е. - Горският потупа по рамото приятеля си.

- Казах ви, че мъртвият обикаля четиридесет дни около гроба си - прошепна наплашен Димо Вълкобореца.

- Кръчмата е далеч от гробището - обади се отново Балабана.

- Вие сте луди бе! - извика Стела. - Майко, ще си ходим! - разтърси тя за рамото старицата.

Глухата Марина леко се надигна, а Стела й помогна да се изправи. Старицата се изправи и на висок глас произнесе:

- Наздраве!

- Не сега, мамо! - отговори й Стела и се обърна към мъжете. - Вие докога ще седите тук?

- Ние имаме още работа - отвърна Вампора.

- Тук ли? - изненада се Стела.

- Има пришълец в селото - прошепна кметът.

- Да дойда и аз? - разбра го веднага Щурата Стела.

- Сами ще се оправим - погледна я Вампора. - Да вървим, момчета! - нареди той на останалите.

17

 - Бабче, къде мога да намеря цигари? - попита Траян, смачвайки празната кутия.

- По това време само в кръчмата, синко - отвърна Бенда, взе кутията и я пъхна в печката. После добави: - Ако видиш Вампора там, кажи му, че трябва да говоря с него.

- Как ще го позная? - усмихна се Траян.

- По ризата и вратовръзката. Никой не ходи така из село.

- Искаш ли нещо да купя?

- Не се сещам - отвърна възрастната жена. - Магазинът е по-надолу, там, където е училището, но той затваря по обяд.