Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 158
Лора Лазар
- Мишената не ми каза, че тоз непрокопсаник ще е тук! - развика се бащата на Ели.
- Траян е главният герой тази вечер - спокойно каза Радо.
- Не го искам!
- Ще се наложи да го изтърпиш!
Ели се върна с найлонова торбичка, пълна с лед. Седна на пода, сложи главата на Траян в скута си и постави леда върху лявата половина на лицето му.
- Жив ли си? - попита го Радо.
- Аха - изохка Траян.
- Къде те е ударил?
- Малко под окото - отговори вместо него момичето.
- Не го улучих - изсумтя кръчмарят. - Малко на чорчик ми дойде...
- Ако беше му избил зъбите, щеше да провалиш представлението ни - със сериозен глас изрече полицаят.
- Ако знаех, че той ще участва, нямаше да си дам кръчмата!
- Ще подадеш ли жалба? - Радо попита Траян, но гледаше Мазачо.
- Нека инцидентът си остане в семейството - обади се Траян и намигна със здравото око на Ели.
- Не те искам! - развика се отново Мазачо.
- Че кой те пита? - надигна се Траян.
Радо му помогна да се облегне на стената на бар плота. Валерия седна до любимия си.
- Ели, ако нещо се случи с мен тази вечер... - започна Траян.
- Не се страхувай! - успокои го тя.
- Ще се случи, ще се случи - обади се кръчмарят.
- Татко, не се бъркай! - обърна се Ели към баща си.
- Ще се бъркам, ще се бъркам - закани се Мазачо.
- Да идем на двора! - каза Радо и хвана за лакътя кръчмаря.
- Ели, искам да ти кажа... - с усилие изрече Траян и млъкна.
- Какво? - с трепет в гласа попита момичето.
Той само въздъхна и махна леда от лицето си. Тъкмо да продължи, но в кръчмата отново влезе Радо и каза:
- Имаме още работа!
- Мазачо да ти помага - изпъшка Траян. - Аз съм ранен.
- А искаш ли да го повикам с пушката? - ухили се Радо.
Траян се надигна и измърмори:
- Има ли наоколо огледало?
132
- Шефът се обади - прошепна Радо. - Иска поне половин час... Ще можеш ли да ги забавляваш толкова време?
- Ако не заспят - мрачно отговори Траян.
- При тази тема? - ухили се полицаят. - Ушите им ще заприличат на пеленгатори!
- Да бе, да! - не се съгласи историкът. - Може и с развалени яйца да ме замерят...
- Не са сетили да вземат - ухили се Радо. - Но ако се наложи, използвай бар плота за прикритие...
- Темата наистина е провокативна за консервативния им дух - сериозно каза Траян.
- Само не забравяй, че не си пред научна аудитория! По-малко термини!
- Знам - въздъхна Траян и опипа посиненото си око. - Но няма да спомена как Милко е научил за Прокълнатата къща...
- Разбирам те - съгласи се полицаят и веднага му припомни. - Приказваш, докато Мишената или аз ти дадем знак. Тогава започваш атаката!
- Не ми повтаряй - намръщи се историкът. - Няма ли да дойдат оцелелите герои?
- По тъмни доби ги чакай.
- Да не изтърват представлението?
- Няма - отговори Радо. - Сега и аз изчезвам!
Траян остана сам. Мазачо бе намерил работа на Ели, за да не ги остави заедно. Постепенно хората започнаха да се събират. На първия ред видя баба Бенда и Милко, разпозна някои други физиономии, но повечето хора виждаше за първи път. Само последната редица от столове остана празна, както беше наредил комисарят.