Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 158

- Мишената не ми каза, че тоз непрокопсаник ще е тук! - развика се бащата на Ели.

- Траян е главният герой тази вечер - спокойно каза Радо.

- Не го искам!

- Ще се наложи да го изтърпиш!

Ели се върна с найлонова торбичка, пълна с лед. Седна на пода, сложи главата на Траян в скута си и постави леда върху лявата половина на лицето му.

- Жив ли си? - попита го Радо.

- Аха - изохка Траян.

- Къде те е ударил?

- Малко под окото - отговори вместо него момичето.

- Не го улучих - изсумтя кръчмарят. - Малко на чорчик ми дойде...

- Ако беше му избил зъбите, щеше да провалиш представлението ни - със сериозен глас изрече полицаят.

- Ако знаех, че той ще участва, нямаше да си дам кръчмата!

- Ще подадеш ли жалба? - Радо попита Траян, но гледаше Мазачо.

- Нека инцидентът си остане в семейството - обади се Траян и намигна със здравото око на Ели.

- Не те искам! - развика се отново Мазачо.

- Че кой те пита? - надигна се Траян.

Радо му помогна да се облегне на стената на бар плота. Валерия седна до любимия си.

- Ели, ако нещо се случи с мен тази вечер... - започна Траян.

- Не се страхувай! - успокои го тя.

- Ще се случи, ще се случи - обади се кръчмарят.

- Татко, не се бъркай! - обърна се Ели към баща си.

- Ще се бъркам, ще се бъркам - закани се Мазачо.

- Да идем на двора! - каза Радо и хвана за лакътя кръчмаря.

- Ели, искам да ти кажа... - с усилие изрече Траян и млъкна.

- Какво? - с трепет в гласа попита момичето.

Той само въздъхна и махна леда от лицето си. Тъкмо да продължи, но в кръчмата отново влезе Радо и каза:

- Имаме още работа!

- Мазачо да ти помага - изпъшка Траян. - Аз съм ранен.

- А искаш ли да го повикам с пушката? - ухили се Радо.

Траян се надигна и измърмори:

- Има ли наоколо огледало?

132

- Шефът се обади - прошепна Радо. - Иска поне половин час... Ще можеш ли да ги забавляваш толкова време?

- Ако не заспят - мрачно отговори Траян.

- При тази тема? - ухили се полицаят. - Ушите им ще заприличат на пеленгатори!

- Да бе, да! - не се съгласи историкът. - Може и с развалени яйца да ме замерят...

- Не са сетили да вземат - ухили се Радо. - Но ако се наложи, използвай бар плота за прикритие...

- Темата наистина е провокативна за консервативния им дух - сериозно каза Траян.

- Само не забравяй, че не си пред научна аудитория! По-малко термини!

- Знам - въздъхна Траян и опипа посиненото си око. - Но няма да спомена как Милко е научил за Прокълнатата къща...

- Разбирам те - съгласи се полицаят и веднага му припомни. - Приказваш, докато Мишената или аз ти дадем знак. Тогава започваш атаката!

- Не ми повтаряй - намръщи се историкът. - Няма ли да дойдат оцелелите герои?

- По тъмни доби ги чакай.

- Да не изтърват представлението?

- Няма - отговори Радо. - Сега и аз изчезвам!

Траян остана сам. Мазачо бе намерил работа на Ели, за да не ги остави заедно. Постепенно хората започнаха да се събират. На първия ред видя баба Бенда и Милко, разпозна някои други физиономии, но повечето хора виждаше за първи път. Само последната редица от столове остана празна, както беше наредил комисарят.