Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 156

- Какви ги приказвате! - наостри се той. - Пъзелът е готов!

- Общата картина се вижда, но липсват доказателства - повтори комисарят.

- Прав съм! - твърдо каза Траян.

- Съгласен съм - успокои го Радо. - Но шефът е на мнение, че нито едно доказателство няма да издържи в съда.

- Самопризнанието е валидно в съда, нали? - сети се историкът.

Двамата полицаи само кимнаха.

- Но кой ще си признае? - повдигна рамене Мишената.

- Вижте какво измислих...

Траян започна бавно да развива идеите си. Когато свърши, Мишената изръмжа:

- Читалищна самодейност!

- Не виждам друг вариант - защити се Траян.

- Другият вариант е Коко Хлопката - обади се Радо.

- Или аз - подхвърли историкът.

- Не рискувам ничий живот - реагира бързо комисарят. - А ако с теб се случи нещо? - обърна се той към Траян.

- Ще бъда зад бар плота, а той е от речни камъни.

- И нищо няма да пиеш!

- Само бутилирана минерална вода - подсказа му и Радо.

Още два часа продължиха да оглеждат ситуациите, да спорят по всеки детайл, да изброяват събраните улики и възможностите те да бъдат оборени веднага.

- А ако не успея? - уплаши се Траян.

- Няма значение - успокои го Мишената. - Ще търсим нови доказателства...

- Но кралевци дълго ще помнят нравствената ти беседа - подхили се Радо.

Комисарят неочаквано попита историка:

- Не те ли е страх от Мазачо?

- Защо? - изненада се Траян.

- Чака те да минеш - подхили се Донов. - На мушката те чака...

- Нали съм под полицейска закрила? - изпъчи се младежът.

- Може и да не ти помогне - разсмя се и младият полицай.

- Какво ти е необходимо за представлението довечера? - делово попита комисарят.

- Лаптоп, бял екран, мултимедия, прожектор...

- Какъв прожектор?

- Театрален.

- Откъде да го взема? - сопна се Донов

- Оттам, където най-често го ползват - засмя се Радо. - От театъра.

- Май си допаднахте двамата? - ревниво попита Мишената. - Какво ли питам!

- Като любител на мъжката красота... - започна Радо.

- Юнако, дръж! - прекъсна го комисарят, който подхвърли към колегата си един ключ.

- Не е от опела - поогледа го младият полицай.

- От пикапа на Пешо е. Паркирах го зад дирекцията - поясни Донов. - Пригответе се добре! После товарете всичко необходимо и вървете в Кралево!

- А ти?

- Аз ще довърша плана за логистична подкрепа.

Мишената излезе от кабинета, а Траян седна пред компютъра. Радо придърпа стол и за себе си.

130

Бенда излезе навън, за да чака доктора. Бе изпратила съобщение по Рошавата Донка, че Глухата Марина не е добре. Старицата нищо не беше хапнала от смъртта на дъщеря си насам, не говореше с никого и почти не спеше.

От долния край на улицата се показаха Денко Шушумигата и Кольо Белята. Бенда се поколеба дали да не се скрие зад вратата, но й се стори детинско и остана на мястото си.

- Бендо - попита я отдалеч Денко, - знаеш ли нещо за Вампора и Балабана?

- Откъде да знам? - присви устни тя и прошепна: - Дърти клюкари!

- Спорим тук с Кольо... - продължи Денко.

- Дали са ги арестували за далавери с обществени поръчки? - попита я Кольо Белята.

- Как ти хрумна? - изгледа го ядосано Бенда.