Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 146

- Козелът също е символ на Дионис... - прошепна Траян. - Има израз: „Козелът падна в млякото“, което се счита за ритуал на посвещаване, един вид оприличаване на бога...

- По-точно?

- Няма как да се разтълкува точно.

- Тълкувайте си вие, докато тръгне влака! - каза Мишената и отвори вратата. - Аз отивам в кръчмата на Мазачо!

- Предупреди баба Бенда за моето пътуване! - примоли се Траян.

- Нямаше сам да се сетя!

Комисарят ядосано трясна вратата на кабинета си.

122

Мишената ги видя отдалеч. Леля Бенда упорито търкаше с остра четка с метални връхчета. Поливаше с едно канче вратата и пак търкаше, но кръвта на Краля бързо бе попила в старото дърво.

До нея стояха две по-млади жени, които ридаеха на висок глас.

- Кажи ма, лельо Бендо - плачеше едната, - кажи, ако знаеш нещо!

- Нищо не знам.

- Кого са заклали пред портата ти? - попита я другата. - Велко ли?

- Моят Максим ли? - разрида се другата. - Не ни мъчи повече!

- Полицаите ще ви кажат - посочи с глава старицата към тях.

Жените на Вампора и Балабана, помисли си Мишената. Откъм горния край на улицата се зададоха двама старци. Голям панаир щеше да стане! Комисарят си провикна отдалеч:

- Лельо Бенда, прибери ги вътре!

Възрастната жена придърпа с ръце плачещите жени и те се намъкнаха в двора. Полицаите ги последваха. Тя хлопна вратата точно когато двамата старци минаваха оттам.

- Бендо, какво става тук? - провикна се единият.

- Денко, върви си по пътя! - отвърна баба Бенда. - Това е Денко Шушумигата - поясни тя на полицаите. - Мъжка клюкарка!

- Да влезем вътре! - Мишената покани ги с жест трите жени. - Юнаци, вие знаете какво да търсите, нали?

- В мазата е, в едно корито го сложих - разбра веднага баба Бенда

- Кого ма, лельо Бендо? - проплака пак едната жена.

Старицата не отговори, а заситни към чардака. Останалите я последваха. Влязоха в гостната. Жените се притиснаха към стената и не поглеждаха към комисаря.

- Вампора и Балабана са живи и здрави! - каза тихо той. - Но това е тайна! - погледна ги последователно.

- Слава тебе, Господи! - прекръсти се Юлия, жената на кмета.

Другата жена я последва.

- Сега - продължи Мишената, - ако искате да видите мъжете си, не бива никому да казвате, че са живи!

- Защо?

Той им обясни накратко.

- Ами Траян? - едва сега плахо попита баба Бенда.

- Нищо му няма! - усмихна се комисарят. - Юнак е той! Но има малко работа в София...

- Бързо му омръзна Кралево - натъжи се старицата.

- Ами! - реагира Мишената. - Още утре ще е тук!

- Дай Боже! - прошепна баба Бенда.

- Кога ще ги видим? - обади се жената на Балабана.

- Ще ви откараме до града, но...

- Съгласни сме - бързо отвърна Юлия.

- Ако някой от селото разбере, че са живи, утре се пишете вдовици! - изръмжа застрашително комисарят. - А сега вървете и ме чакайте при Мазачо!

- И да ревете по пътя - посъветва ги и баба Бенда, докато ги изпращаше.

- Кажи сега, лельо Бенда - започна със спокоен тон Мишената, - кой още знае тайната на Прокълнатата къща?

- Траян ти каза, нали? - натъжи се старицата. - Не трябваше да му се доверявам...