Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 127

Баба Бенда и Рошавата Донка подкрепяха от двете страни Глухата Марина. Тя пристъпваше едва-едва, лицето й бе пребледняло, а очите й не виждаха никого. Изправи се до ковчега, но не погледна нито веднъж надолу.

Вампора извади един лист, огледа се, но не видя Коко. Балабана му прошепна:

- Ще дойде.

- Ако и сега избяга...

- Ще дойде, ще видиш.

Множеството отстъпи настрани, за да мине Коко Хлопката. Пред гърдите си държеше огромен сноп от горски маргарити. Той не погледна никого, пристъпи към ковчега и целуна студеното чело на Стела. После застана до приятелите си. Зад тях се изправи и Траян. Вампора прошепна:

- Започвам...

- Аз ще говоря - тихо каза Коко, преглъщайки мъчително.

- Сериозно, нали? - поколеба се Вампора.

- Нима мога да се смея на този ден? - отвърна приятелят му и кихна. - Не е нарочно! - добави бързо той.

- Събрали сме се по тъжен повод - започна кметът. - Изпращаме от този свят нашата приятелка Стела Монева. Прощално слово ще произнесе...

Коко излезе напред и с жест спря Вампора.

- Никоя друга жена не докосна сърцето ми, както Стела - започна Коко. Пое си дъх, но гласът му звучеше глухо. - Като малка беше ситно дяволче, а и не порасна много през годините... Нямаше страх от нищо. Катереше се по най-високите клони по-пъргаво от всеки. Провираше през оградите с лекота, докато ние се зорихме да ги прескочим. Стреляше по-точно, отколкото мнозина от нас. Умееше да се гмурка за раци в дълбокия вир при Водопада... Затова я наричахме Щурата Стела. - Той замълча за миг, преди да продължи. - И все се мъкнеше подири ни... Но когато спечели баса, че ще язди магарето на дядо Коста, всички разбрахме, че е мъжко момиче! Как ще се качи Стела върху магарето? Ако застанеше зад него, само щръкналите й плитки се подаваха. Когато домъкна отнякъде столче, ние засвирихме подигравателно с пръсти. Тя се качи на столчето, яхна магарето и препусна. В края на улицата проклетото животно рязко наведе глава, но Стела не падна... Оттогава тя бе винаги с нас. А ездата стана нейна съдба.

Внезапно Коко се извъртя назад и кихна. После продължи:

- Обичах Стела, но съдбата ни раздели... - и отново кихна.

- Виновен съм пред нея, много съм виновен... - Пак кихна.

- Ще ти ударя един! - изръмжа Вампора.

- Не е нарочно - прошепна Коко и отново кихна.

- Хвърли цветята! - прошепна в ухото му Траян.

- Не мога - без да се обръща отговори Коко. - Това са любимите цветя на Стела.

- Но от тях кихаш! Хвърли ги! - повтори Траян.

Коко само поклати глава и отново кихна. Траян се пресегна и издърпа от ръцете му цветята.

- Едно нещо не можеш сериозно да направиш! - ядоса се Вампора.

- Стеле - погледна мъртвата жена Коко, - където и да си, знай, че винаги съм те обичал... Исках да ти го кажа преди дни, но така и не посмях... Затова ти изпратих писмото... Сбогом, Стеле!