Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 126

- Какво става?

Радо само му показа с ръка, че иска шефът му да го потупа по гърба. Мишената му пльосна един отзад. Радо пое дълбоко дъх и каза:

- Задавих се.

- От какво?

Младият полицай само посочи с поглед. Вратата на хладилника бе отворена, а върху него бе извадена формичка за лед с квадратни форми.

- Да не си пробвал да се задушиш? - погледна го Мишената.

- Аха.

- Е, как е? - разсмя се комисарят.

- Доктор Моренов е прав - наведох се надолу и кубчето лед падна.

- Съмняваше ли се, че е така?

- Просто пробвах - троснато отвърна момчето. - Но се задавих от една капка.

- Едва ли Бончо Гладиатора е задушен с една капка! А и тя няма квадратна форма... - изсумтя комисарят.

- Важното е, че тук има квадратни ледчета! - посочи към тях младият мъж.

- Как си го представяш? - захили се Мишената. - Коко Хлопката грабва леденото кубче, бяга до Бончо Гладиатора...

- И докато стигне дотам, само ръката му е мокра - довърши разочаровано Радо.

- По-добре виж какво друго има във хладилника! - показа с ръка Мишената.

- Бирички...

- И бъркани яйца, юнако! Бас хващам, че са отскоро!

- Искаш да кажеш, че Коко Хлопката си живее тук, без някой да разбере?

- Така излиза... - замисли се Мишената. - Ако не е той, кой тогава е заел мястото му?

- Не откри ли пушката?

- В другите стаи я няма... Няма и нещо интересно.

- Да не очакваше дневник на убийствата? - изненада се Радо.

- Е, не съм се надявал толкова да ни улесни!

- Ние дори не знаем какво търсим!

- Да надзърнем под сайванта и после ще мислим къде да го открием!

Слязоха по стълбите и завиха зад къщата. Отзад имаше пуснати на двора десетина кокошки, обор и кучешка колиба.

- Някой се грижи за кокошките - подхвърли Мишената.

- А, грижи се! - засмя се момчето. - Пуснати са на воля!

- Имат вода и ярма, юнако - погледна го шефът му. - Сигурно някой вечер ги прибира в курника.

- Ами стопанинът им - вдигна рамене младият мъж.

- Ще го открием тогава!

На едната стена имаше подпрени мотики, лопати, дори ръждясал сърп. В дървено сандъче бяха нахвърляни чукове, отвертки, клещи, кабели. Мишената поразбърка из сандъчето и тъкмо да се откаже, съзря една метална халка. Издърпа внимателно и извади желязна верига, дълга около два метра. Няколко косъма се бяха увъртяли около едната халка, а на места се забелязваха ръждиви петна. Той наплюнчи ръкавицата и леко разтърка едно петно, а после го подуши.

- Открих едно доказателство! - без ентусиазъм каза комисарят.

- Веригата на вълка.

- Викай подкрепление!

Радо извади телефона си и в този момент чуха дълбокия звън на селската камбана.

- Пак някой е умрял! - извика младият мъж.

- Не, днес е погребението на Щурата Стела!

- А дали любимият й ще я изпрати? - сети се той.

- Викай колегите и да вървим на гробището!

- Ще го пипнем!

- Знаели човек...

С бързи крачки излязоха на улицата и тръгнаха към пикапа.

- Вампора не ни е усетил още! - сети се Радо.

- Видя ли какво прави един пикап! - засмя се Мишената.

107

Още от сутринта слънцето жареше и дори чановете на Пеещата круша млъкнаха, защото въздухът бе замрял.

Мълвата, че Коко Хлопката е жив, се разнесе из Кралево по-бързо, отколкото обиколката на Юрий Гагарин около земята с „Восток"-1. Цялото село се изсипа на гробището. Не толкова да почетат паметта на Щурата Стела, колкото от нездраво любопитство. Никой не обърна внимание на раздрънкания пикап, спрян под сянката на един дъб, доста встрани от множеството.