Читать «Венецът» онлайн - страница 6

В грубите си домашни дрехи Лавранс изглеждаше по-достопочтено от всеки рицар и кралски сановник в празнични одежди. Лавранс беше строен, висок, с широки рамене и тесни хълбоци. Малката му глава стоеше красиво върху врата му, а хубавите му, леко издължени черти на лицето, приятно пълните му бузи, изящно заоблената му брадичка и добре оформената му уста допълваха впечатлението за аристократичност. Кожата му беше светла, а цветът на лицето говореше за цветущо здраве. Имаше сиви очи и гъста, гладка и мека като коприна руса коса.

Лавранс се спря да поговори с Исрид, да я попита как е. Поинтересува се и от Турдис, нейна роднина, която това лято се грижеше за къщата на „Йорун“ в планината. Наскоро родила дете. Исрид чакаше удобен случай някой да я придружи през гората, та да отнесе момчето до църквата да го кръстят. Лавранс й предложи да се качи с тях. Следващата вечер щял пак да слиза, а с толкова много мъже Исрид щяла да бъде спокойна за себе си и за малкия езичник.

Исрид му благодари:

— Често казано, точно това чаках. Ние, бедните хора под планинското пасище, си знаем, че винаги, когато ни навестиш, гледаш да ни помогнеш.

Тя изтича да си вземе вързоп и връхна дреха.

Така Лавранс намираше общ език със скромните хора, обитаващи сечищата и земите под аренда в покрайнините на селото. С тях винаги се държеше приятелски и обичаше да се шегува. Говореха си за особеностите на горските животни, за тревистите ивици в края на платото, за призрачни истории, тъй многообразни из такива места. Лавранс не се скъпеше ни на думи, ни на дела и им подаваше ръка в тежки моменти. Наглеждаше болния им добитък, работеше в ковачницата, помагаше на дърводелците, понякога напрягаше великанските си силите, за да разсече камъни или да извади огромни корени. Затова хората посрещаха с радост Лавранс Бьоргюлфсьон и Гюлсвайнен — едрия, червен жребец. Гюлсвайнен беше красиво животно с лъскава козина, с жълтеникава грива и опашка и светли очи. Носеше му се славата на много силен и непокорен, но край Лавранс животното ставаше кротко като агне. А стопанинът често признаваше, че го обича като по-малък брат.

Лавранс искаше първо да провери какво е състоянието на каменната наблюдателница на хълма Хайм. В тежките времена преди стотина и повече години селяните построили такива наблюдателници в планинските части близо до долините, но те вече не представляваха част от сухоземната защита на страната. Поддържаха ги селяните, а братята се редуваха да се грижат за тях.

Стигнаха до първото пасище. Лавранс пусна всички коне без товарния из оградената земя, а мъжете поеха по стръмна пътека нагоре. Не след дълго дърветата оредяха. Високи борове се издигаха мъртви и бели като кости сред мочурищата. Кристин забеляза как на небесния фон се появяват голи сиви върхове. Катереха се по камънаци, а понякога по пътеката клокочеха потоци и се налагаше баща й да я пренася на ръце. Вятърът се усили и освежи пътниците, а пиренът чернееше от плодове, но Лавранс не позволи да спрат и да си наберат. Арне ту тичаше отпред, ту оставаше последен, късаше плодове за Кристин и обясняваше чии пасища виждат долу в гората — защото по онова време цялата сегашна ливада на Хьовринг беше покрита с гора.