Читать «Венецът» онлайн - страница 8

Приближилият се Лавранс дочу последните й думи.

— Така е — потвърди той. — Доста такива стопанства не си плащат нито данъка, нито десятъка.

— Май доста си видял, Лавранс — подкачи го Исрид. — Нали пътуваш надалеч…

— Еее — проточено отвърна Лавранс, — може и така да се каже, но не ми се говори за това. Според мен трябва да позволим на хората да намерят в селото същото спокойствие, което имат из планината. Виждал съм жълти ниви и тучни ливади по места, където малцина биха предположили, че има долини. Очите ми са се радвали на крави и овце, но не зная дали принадлежаха на хора, или на други…

— Да — кимна Исрид, — приписват на мечките и вълците изчезналия добитък из пасищата, но в планината бродят и по-зли разбойници.

— По-зли казваш — замислено повтори Лавранс и погали дъщеря си по главата. — Веднъж в планината южно от Глиганските скали видях три момчета на възрастта на Кристин. Златокоси, с кожени жилетки. Озъбиха ми се като вълчета, а после избягаха и се скриха в гората. Какво да се чудим на бедния им баща, решил да им осигури една-две крави…

— О, и вълците, и мечките си имат малки — сопна се Исрид. — Ама тях не ги щадиш, Лавранс, нито тях, нито децата им, макар че не са се учили на закон и християнски морал като тези злосторници, към които си толкова благосклонен…

— Значи смяташ, че съм благосклонен към тях, а всъщност аз просто не съм жесток — усмихна се Лавранс. — Хайде, нека да видим какво ни е приготвила Рагнфрид за из път.

Хвана Кристин за ръка и я поведе със себе си. Надвеси се над нея и бавно изрече:

— Мислех си за трите ти братчета, мила Кристин.

Надникнаха в колибата. Вътре беше задушно и миришеше на мухъл. Кристин се поогледа: само няколко пръстени пейки до стените, огнище насред помещението, няколко бурета с катран, снопове от съчки, пропити със смола, и брезова кора. Лавранс предложи да се нахранят навън. Слязоха по склон, обрасъл с брези, и намериха красива, зелена поляна.

Свалиха багажа от товарния кон и се изтегнаха в тревата. Рагнфрид бе напълнила кожената торба с изобилна и питателна храна: мек хляб, вкусни питки, масло, сирене, сланина, сушено еленово месо, мазнина, сварени говежди гърди; носеха още две бъчви с немска бира и буренце с медовина. Бързо нарязаха месото и си го поделиха, докато Халдан, най-възрастният от дружината, напали огън — в гората най-добре е да имаш топлина.

Исрид и Арне накършиха клони от пирен и мъхеста върба и ги хвърлиха върху огъня. Той изсъска, когато изсмука зеленината от наръча, и по червената грива на пламъците се разхвърчаха обгорели снежинки. Към ясното небе се изви гъст, черен дим. Кристин седеше, загледана в огъня. Той сякаш се радваше, задето е навън, на свобода, и си играе на воля, а не е затворен в домашното огнище, където се трепе да готви ядене и да им свети.

Кристин се облегна на баща си и сложи ръка върху коляното му. Лавранс й даваше най-хубавото от трапезата и щедро поднасяше към устата й бира и медовина, та Кристин да пие, колкото й душа иска.