Читать «Венецът» онлайн - страница 5

На отсрещния бряг започваше пътека за ездачи и водеше стръмно нагоре към възвишенията. Мъжете слязоха от конете и тръгнаха пеш, а бащата премести Кристин по-напред, за да се хване за предния лък на седлото. Така тя язди сама жребеца Гюлсвайнен.

Изкачваха се все по-нагоре. Пред тях се издигаха все повече посивели върхове и синкави хълмове, покрити с ивици сняг. Между дърветата Кристин зърна на север село от пътя, а Арне посочи с ръка и й обясни как се казват именията, които виждат.

Изкачиха се по склона и стигнаха до малка къща. Спряха до дървената ограда. Лавранс извести за посещението, а викът му отекна в планината. От полянките се зададоха двама мъже: синовете на стопанката. Занимаваха се с добив на смола и Лавранс искаше да им поръча да му набавят такава. Майка им донесе голяма купа кисело мляко да се поразхладят, защото денят беше горещ, както впрочем предвиждаха мъжете още от сутринта.

— Довел си и дъщеря си — рече тя, след като ги поздрави. — Много ми се искаше да я видя. Свали й шапката. Всички говорят каква красива коса имала.

Лавранс откликна на молбата й и косата на Кристин се разсипа по раменете й чак до седлото, гъста и златиста като зряла пшеница.

Исрид, стопанката, взе кичур в ръката си и я похвали:

— Явно слуховете не са никак преувеличени. Момиченцето ти е като водна лилия и прилича на рицарска щерка. Има и мили очи. Метнала се е на теб, а не на Йеслинговия род. Да даде бог само радост да видиш от нея, Лавранс Бьоргюлфсьон! А ти яздиш Гюлсвайнен с осанката на кралски сановник — пошегува се тя, докато поднасяше купата към устните на Кристин.

Детето поруменя от радост, защото знаеше, че смятат баща й за най-красивия мъж в околността, а и той наистина приличаше на рицар; открояваше се сред слугите си, независимо че се обличаше в селски, ежедневни дрехи: доста широка и къса жилетка от зелено сукно, разкопчана на врата, та да се вижда ризата; панталон и обувки от небоядисана кожа; на главата старомодна, широкопола вълнена шапка. Единствените украшения по него бяха гладка сребърна катарама на колана и малка брошка на ризата, а изпод ризата му се подаваше част от златен ланец. Лавранс не го сваляше от врата си. На ланеца висеше златен кръст с големи планински кристали, а в кръста се намираше къс от погребалните повивки и от косата на света Елин от Шовде, защото според потомците на лагман Лауренсиус родът им води началото си от едната дъщеря на покойната светица. Когато ходеше из гората или работеше, Лавранс мушваше кръста под ризата си, за да не го изгуби.