Читать «Венецът» онлайн - страница 40

Арне не помръдна, но промълви:

— Да не би да искаш да те дадат в манастир и да останеш девица до края на дните си, както ще постъпят с Юлвхил?

Кристин стисна до болка преплетените си пръсти. Внезапно през тялото й премина странен, сладостен трепет и тя осъзна каква нерада участ очаква малката й сестра. Очите й се наляха със сълзи от мъка заради Юлвхил.

— Кристин — прошепна Арне.

В същия миг се разнесе писъкът на малката. Патерицата й се бе заклещила между два камъка и тя бе паднала. Арне и Кристин се втурнаха нататък, Арне я вдигна, а Кристин се надвеси над нея. Устната на Юлвхил беше разкървавена.

Двете седнаха до вратата на ковачницата, Арне донесе ведро с вода, за да промият лицето й. И коленете й бяха ожулени. Кристин се погрижи внимателно и нежно за тъничките, слаби крака.

Скоро Юлвхил престана да стене. Изплакваше тихо болката си като децата, свикнали да понасят тежки страдания. Кристин я привлече към гърдите си и бавно я залюля.

Камбаните в църквата „Свети Улав“ известиха вечерня.

Арне говореше на Кристин, но тя, наведена над сестра си, нито чуваше, нито усещаше присъствието му. Той се изплаши и я попита дали раните са сериозни. Кристин поклати глава, без да го погледне.

След малко Кристин се изправи и тръгна към имението с Юлвхил на ръце. Арне ги последва объркан. Кристин изглеждаше замислена, лицето й се вцепени. Докато вървяха, камбанният звън продължаваше да се носи из плата и долини. Не спря и когато влязоха у дома.

Кристин положи Юлвхил на леглото, където двете сестри спяха, откакто Кристин стана твърде голяма, за да спи с родителите си. Събу си обувките и се настани до нея. Остана заслушана в камбанния звън дълго след като детето притихна и заспа.

Когато преди малко камбаните започнаха да бият, а тя държеше окървавеното лице на Юлвхил между дланите си, й хрумна, че това би могло да е знак. Ако поеме по пътя, отреден на сестра й, и се обрече на вечна служба на Бог и Дева Мария, Господ вероятно ще изцели детето.

Спомни си думите на брат Едвин: в днешно време родителите жертват само недъгавите и хромите деца. Кристин смяташе родителите си за набожни хора, но те винаги бяха възнамерявали да я задомят. Когато обаче разбраха, че Юлвхил ще боледува по края на дните си, веднага решиха да я дадат в манастир.

Самата Кристин не искаше да стане монахиня. Не вярваше, че ако постъпи в манастир, Господ ще изцели Юлвхил. Вкопчи се в твърдението на отец Айрик: в днешно време не стават много чудеса. И все пак тази вечер изпита усещането, за което говори брат Едвин: щом човек се уповава на Господа, чудеса се случват. Но тя не желаеше да разчита на Господ, не искаше да се обрича нито на него, нито на майка му, нито на светците, не искаше дори да ги обикне. Кристин обичаше света и копнееше за него.

Долепи устни до меката копринена коса на сестра си. Спеше спокойно, но Кристин се надигна тревожно. После пак легна. Чувстваше, че кърви от мъка и срам, но отказваше да повярва в чудеса, защото не желаеше да се откаже от здравето, красотата и любовта си.