Читать «Венецът» онлайн - страница 38

Нямаше изгледи момичето някога да се възстанови напълно. Забелязаха слабо подобрение в състоянието й след пътуването до катедралата в Нидарус, където се поклониха пред мощите на свети Улав. Лавранс и Рагнфрид отидоха дотам пеш, без помощта на слуги. През целия път двамата носиха детето на носилка. След поклонението Юлвхил се посъвзе и вече можеше да върви с патерица. Но родителите й не очакваха да оздравее напълно и да се омъжи. Когато му дойдеше времето, щяха да я дадат в манастир с полагаемите й се земи.

По този въпрос не се говореше и Юлвхил не се чувстваше много по-различна от връстниците си. Проявяваше слабост към дребни накити и хубави дрехи, а на родителите й сърце не им даваше да й откажат. Рагнфрид й шиеше премени и я гиздеше като принцеса. Веднъж, когато през селото минаваха странстващи търговци и останаха да пренощуват в „Лаугарбрю“, Юлвхил разгледа стоките им: видя коприна с цвят на кехлибар. Прииска й се да си ушие такава дреха. Лавранс никога не купуваше от амбулантни търговци, които продават незаконно стоката си, но сега поиска целия топ. Даде и на Кристин плат да си ушие сватбена рокля през лятото. Тя имаше само вълнени и ленени. На Юлвхил ушиха празнична дреха от коприна и неделна от платно с копринена горна част.

Лавранс Бьоргюлфсьон вече притежаваше и „Лаугарбрю“. Повери стопанството на Турдис и Юн. Двамата гледаха най-малката дъщеря на Лавранс и Рагнфрид, Рамборг, която Турдис откърми. Рагнфрид не искаше да вижда детето след раждането, защото смяташе, че носи лош късмет на децата си. Обичаше обаче много малката и непрекъснато пращаше дарове за нея и за Турдис. След известно време и тя започна да ги навестява в „Лаугарбрю“, за да види Рамборг, но сядаше до леглото на детето едва след като вече е заспало. Лавранс и двете им по-големи дъщери често идваха в „Лаугарбрю“ и си играеха с малката. Рамборг растеше силна и здрава, но не притежаваше красотата на сестрите си.

Това лято беше последното на Арне Юрдшон в „Йорун“. Епископът му обеща да му помогне да си намери място под слънцето и есента Арне тръгваше за Хамар.

Кристин усещаше, че Арне я харесва, но тя все още разсъждаваше по детски и не се замисляше много-много. Държеше се с него както винаги, търсеше компанията му при всяка възможност и танцуваше до него на забавите у дома или пред църквата. Дори я забавляваха неодобрителните погледи на майка й. Не споменаваше пред Арне за Симон или за женитбата, защото забеляза колко унил ставаше той.

Арне, много сръчен по природа, реши да изработи сандък за шевни принадлежности като спомен. Вече скова раклата и поставката. Сега правеше железен обков и катинар в ковачницата. В една хубава, топла лятна вечер Кристин слезе при него. Носеше вълнена дреха на баща си — смяташе да я закърпи, докато стои при Арне. Седна на купчина камъни и захвана да шие. Бъбреше си с момъка. И Юлвхил дойде с нея. Куцукаше, подпряна на патерицата си, докато си късаше малини, избуяли край сипея наоколо.

След известно време Арне се показа на вратата на ковачницата, за да се разхлади. Понечи да седне до Кристин, но тя се поотдръпна и го предупреди да внимава да не посипе ръкоделието на коляното й със сажди.