Читать «Венецът» онлайн - страница 30

— Хайде, Кристин, време е да излезем да съберем роса за сутрешната баня на Юлвхил.

Лунна светлина къпеше черно-белия двор. Рагнфрид тръгна с Осхил и Кристин. Минаха през хамбара, за да стигнат до зелевата градина. Момичето видя как тънката сянка на майка й се облегна на портата, докато самата тя тръскаше росата от големите, леденостудени листа на зелките и от гънките на лековитото цариче и я събираше в сребърната чаша на баща си.

Знахарката Осхил вървеше безмълвно до Кристин. Не обираше роса, а само пазеше момичето, защото не беше никак безопасно да го остави само в мрака. Росата придобиваше повече лечебни свойства, когато я събира чиста девойка.

Върнаха се до портата, но не намериха там Рагнфрид. Кристин, трепереща от студ, подаде на Осхил замръзналата сребърна чаша и се завтече с мокрите си обуща към спалнята, където спеше с баща си. Сложи крак на първото стъпало, но тогава Рагнфрид се появи изпод сянката на чардака. Носеше димяща купа.

— Стоплих ти малко бира, дъще — рече тя.

Кристин й благодари и доволно отпи.

— Кристин — подзе Рагнфрид, — нали в молитвите и в заклинанията, на които те учи знахарката Осхил, няма нищо грешно и небогоугодно?

— Ни най-малко — отвърна детето. — Във всички се споменава името на Исус, на Дева Мария, на светците…

— На какво те е научила? — настоя да узнае майката.

— Ами, какви билки да бера и как да бая срещу кръвоизливи, брадавици, възпалени очи, молци по дрехите и мишки в хамбарите; кои лековити треви да събирам на слънце, кои — в дъжд. Но молитвите не бива да ги казвам на никого, защото ще изгубят силата си — побърза да обясни тя.

Майка й взе празната купа и я остави на стълбите.

Неочаквано прегърна дъщеря си, притисна я силно към гърдите си и я целуна. Кристин усети мокрите, пламтящи бузи на майка си.

— Гостюд и Богородица да те закрилят и да те пазят от всички злини. Само теб имаме двамата с баща ти. Единствено теб не те застигна злощастната ни орис. Скъпа моя, никога не забравяй, че си най-голямата радост на баща си.

Рагнфрид се върна в зимната къща, съблече се и се мушна под завивките при Юлвхил. Прегърна детето и доближи лице до неговото. Усети топлината на тялото му и острата миризма на пот от влажната му косица. Юлвхил спеше непробудно и спокойно, както винаги след вечерната отвара на Осхил. От сламата на Дева Мария, сложена под чаршафите, се разнасяше замайващо ухание, но Рагнфрид дълго лежа будна, вторачена в малкото светло петно на тавана, където луната блестеше през роговия прозорец на капака.

Осхил лежеше на другото легло, но Рагнфрид не разбра дали е заспала. Знахарката никога не споменаваше за някогашното им познанството: Рагнфрид се ужасяваше от този спомен. Никога не се бе случвало Рагнфрид да е толкова угрижена и изплашена както сега, макар да знаеше, че Лавранс се възстанови напълно, а Юлвхил прескочи трапа.

Знахарката явно обичаше да си говори с Кристин. С всеки изминал ден дружбата им ставаше все по-крепка.

Веднъж тръгнаха да берат билки и поседнаха на поляна в подножието на скалистото било. Оттам се откриваше изглед към двора във „Формо“, където се червенееше ризата на Арне Юрдшон. Той слезе при тях и предложи да пази конете им, докато търсят билки по склона.