Читать «Венецът» онлайн - страница 29

Веднъж, докато слушаше историите на Осхил, от устата на Кристин се изплъзна въпрос, който отдавна я занимаваше:

— Струва ми се странно, че винаги си толкова весела. Преди си живяла доста по-… — не довърши мисълта си и се изчерви.

Осхил й се усмихна:

— Доста по-добре ли? А сега вече нямам тази възможност, това искаш да кажеш, нали? — засмя се тихо тя. — Изживях си щастливите дни, Кристин. Глупаво е да се жалвам, задето сега ми се налага да се задоволявам с мътеница, след като вече съм изпила виното и бирата. Хубавите дни продължават дълго, ако човек внимателно се погрижи за делата си. Това го знаят всички разумни хора и гледат да живеят поне сносно, защото да живееш щастливо излиза скъпо. Днес наричат глупак човек, ако е пропилял наследството от баща си, за да лудува на младини. Всеки е свободен да разполага с живота си. За мен глупак е онзи, който си спомня с разкаяние за охолния си живот, а дваж по-голям глупак е, ако се надява да види отново приятелите си гуляйджии, след като е похарчил парите си… Какво става? — благо попита тя Рагнфрид; майката се раздвижи рязко, приседнала на леглото.

— Не, тя спи — отвърна Рагнфрид и се приближи до огнището, където седяха Осхил и Кристин.

Хвана се с ръка за капака на тавана и се вгледа в лицето на знахарката:

— Думите ти са непонятни за Кристин.

— Така е — съгласи се Осхил. — Но тя си е научила молитвите, преди да ги разбира. Когато човек не се нуждае от молитви или помощ, няма желание нито да учи, нито да разбира.

Рагнфрид свъси черните си вежди. Под тях светлите й хлътнали очи заприличаха на езера в основата на черен горски склон. Като малка Кристин често правеше това сравнение или някой просто го бе подхвърлил. Осхил погледна Рагнфрид с лека усмивка. Майката бе приседнала отстрани до огнището. Взе съчка и я хвърли в жаравата.

— Ами ако човек е пръснал парите от наследството си по жалки стоки, а после съзре съкровище, за което би дал и живота си? Не мислиш ли, че тогава би следвало да си посипе главата с пепел заради глупостта си?

— Щом живееш активно, харчиш, Рагнфрид — отвърна Осхил. — А който иска да си даде живота, нека се осмели да го направи, за да провери какво ще спечели…

Рагнфрид дръпна горящата съчка от огъня, духна пламъка и обгърна с ръка края й. Между пръстите й прозираше кървавочервена жар.

— Това са само празни приказки, Осхил.

— Едва ли има много неща, заради които човек си струва да пожертва живота си, Рагнфрид.

— Напротив — възрази стопанката. — Мъжът ми — прошепна тя едва доловимо.

— Рагнфрид — подхвана полугласно Осхил, — не една мома е смятала така, когато е пожелала да се обвърже с мъж и затова му е дала невинността си. Но не си ли чела за мъже и жени, които дали на Господ всичко свое и постъпили в манастир или решили да се скитат голи из пустинята, а после се разкайвали за решението си. Да, в религиозните книги те са наричани глупци. Грешно е да мислим, че Бог ги е подмамил да сключат неизгодна сделка.

Известно време Рагнфрид помълча. Знахарката се обади: