Читать «Венецът» онлайн - страница 32

Кристин дори не успя да възрази, че не нейният прадядо, а неговият брат пристигнал в страната, изгонен от родината си. Кристин се загледа нагоре към тъмните скали, които се издигаха над долината, и си спомни деня преди много години, когато се изкачи на платото и видя колко много планини делят селото й от света. Осхил предложи да се прибират и я подкани да извика Арне. Кристин направи фуния с длани и започна да вика и да маха с шала си към червеното петно на двора. Арне се раздвижи и махна в отговор.

Не след дълго Осхил си тръгна от имението „Йорун“, но през есента и първата половина на зимата често навестяваше стопаните. Оставаше по няколко дни при Юлвхил. През деня я сваляха от леглото и се мъчеха да я накарат да стои права, но краката й се подкосяваха. Хленчеше, пребледняла и изтощена, а дрехата, която Осхил й направи от конска кожа и тънки клонки, не й беше никак удобна и тя предпочиташе да лежи в скута на майка си. Рагнфрид непрекъснато носеше малката си дъщеря на ръце. Турдис пое всички грижи за домакинството, а по заръка на майка си Кристин й помагаше и се учеше от нея.

От време на време на Кристин й домъчняваше за Осхил. Понякога знахарката говореше с нея надълго и нашироко, но друг път момичето напразно очакваше от устата на гостенката да излезе нещо повече от обичайния поздрав на идване и на заминаване. Тогава Осхил разговаряше само с възрастните. Обикновено се случваше, когато знахарката водеше и съпруга си, Бьорн Гюнаршон. През есента Лавранс ходи до имението им, за да занесе възнаграждението на Осхил: великолепна сребърна кана със сребърен поднос. Поканили го да пренощува у тях и когато се върна в „Йорун“, Лавранс не спираше да хвали стопанството им. Според него било красиво, добре поддържано и не толкова малко, колкото го изкарвали хората. А в къщите всичко свидетелствало за благополучие. В дома им се спазвали изискани обичаи по образец на големците на юг. Лавранс не сподели мнението си за Бьорн, но винаги му оказваше радушен прием, когато пристигнеше със съпругата си в „Йорун“. Той обаче проявяваше много по-топло отношение към Осхил. Смяташе, че слуховете за нея са лъжи.

— Преди двайсет години нямаше да й трябват магии, за да оплете мъж в мрежите си — казваше той. — Сега наближава шейсетте, а още е красива и привлекателна.

Кристин долавяше колко много се дразни майка й от тези приказки. Рагнфрид не изказваше на глас какво мисли за Осхил, но веднъж сравни Бьорн с пожълтяла трева, затисната под едри камъни. На Кристин сравнението й се стори доста сполучливо. Макар и почти връстник на Лавранс, Бьорн изглеждаше изненадващо повехнал, дебел, блед, отпуснат и леко оплешивял. Все пак личеше колко хубав мъж е бил някога. Кристин така и не успяваше да издебне удобен момент да размени две-три думи с него, защото той почти не говореше. Влизаше в стаята, сядаше където намери, и не ставаше от там, докато не дойде време за спане. Не знаеше мярка в пиенето, но не му проличаваше. Слагаше в устата си едва няколко залъка и понякога се взираше втренчено и умислено в някого от присъстващите със странните си, безцветни очи.