Читать «Венецът» онлайн - страница 24

Кристин си помисли, че баща й е мъртъв. Нададе силен вик и изтича след мъжете, крещейки колкото й глас държи.

Жените положиха Юлвхил върху леглото на родителите й. Струпаха всички възглавници, та детето да лежи на равно. Малката приличаше на опъната струна и стенеше непрекъснато, а майка й, надвесена над нея, я умиряваше и лекичко я потупваше, обезумяла от тревога, задето няма как да облекчи страданията й.

На другото легло лежеше Лавранс. Изправи се и се приближи към жена си, за да я утеши, но тя подскочи като ужилена и изкрещя:

— Да не си посмял да ме докоснеш! Исусе Христе, та аз заслужавам да ме пребиеш. Нямат край нещастията, дето ти донасям!

— Не ти си причина да ни сполетяват беди — Лавранс сложи ръка на рамото й.

Тя потрепери, а светлосивите й очи проблеснаха на изпосталялото й, кафеникаво лице.

— Иска да каже, че аз съм виновен — грубо поясни Трун Ивариюн.

Сестра му го погледна с ненавист и отвърна:

— Трун знае много добре какво искам да ти кажа.

Кристин изтича при родителите си, но и двамата я отблъснаха. Турдис, която влезе с чайник с топла вода, я хвана здраво за рамото и я предупреди:

— Отиди в нашата стая, Кристин. Тука ще ни пречиш.

Турдис искаше да промие раните на Лавранс, седнал на стъпалото пред леглото, но той я увери, че няма нищо страшно.

— Не можете ли да облекчите поне малко болките на Юлвхил? Помагай, Господи, стенанията й ще разплачат и камък.

— Не смеем да я местим, преди да дойдат свещеникът или знахарката Ингейер — обясни Турдис.

Арне влезе и извести, че отец Айрик не си е у дома. Рагнфрид постоя със стиснати ръце. После рече:

— Изпратете човек за Осхил. Готова съм на всичко, за да спасим Юлвхил.

Никой не обърна внимание на Кристин. Тя се покачи на пейката зад леглото, сви крака и опря глава на коленете си.

Сякаш безжалостни ръце стиснаха сърцето й до болка. Искаха да доведат Осхил! Майка й никога не викаше Осхил. Отказа да потърси помощта й и когато лежеше с родилни мъки, и когато Кристин имаше треска. По думите на хората Осхил беше магьосница. Епископът в Осло и епархиалният съвет разполагаха с властта да я обезглавят или изгорят на клада, но ги възпираше високото й потекло: Осхил беше като сестра за кралица Ингебьорг. Говореше се, че отровила първия си мъж, а сегашния съблазнила с магии. Той можеше да й бъде син. Осхил имаше и деца, но те не я уважаваха. Двамата благородници Бьорн и Осхил се грижеха сами, без слуги, за стопанството си в Довре, защото бяха изгубили всичките си богатства. Никоя важна особа в долината не желаеше името й да се свързва с Осхил и мъжа й, ала бедните хора търсеха скришом помощта й. Идваха при нея с грижите и неволите си, но и се бояха от нея.