Читать «Венецът» онлайн - страница 2

Рагнфрид се виждаше толкова рядко с хора, че много бързо те спряха да говорят за нея. В началото, когато с Лавранс се преместиха да живеят тук, мнозина останаха учудени, защото я помнеха като по-млада в „Сюнбю“. Никога не бяха я смятали за красавица, но някогашната мила и весела девойка сега бе погрозняла и изглеждаше не три, а десет години по-възрастна от съпруга си. Хората отдаваха промяната на смъртта на децата й, защото иначе Рагнфрид беше много по-облагодетелствана от повечето жени: радваше се на охолство и уважение и на хармоничен семеен живот. Доколкото виждаха околните, Лавранс не се задяваше с други жени, винаги се съветваше с нея по всички въпроси и от устата му не се чуваше груба дума независимо дали бе трезвен, или пиян. Рагнфрид не беше престаряла и, ако речеше Господ, можеше да роди още много деца.

Мъчно си намираха млади работници за имението заради тежкия характер на стопанката и обичая всички пости да се спазват строго. Иначе хората там живееха сносно, рядко се чуваха обидни или зли думи; Лавранс и Рагнфрид не се смущаваха да се трудят наравно с останалите. Стопанинът притежаваше весел нрав и често вземаше участие в танците и песните на младите по време на нощните бдения до църквата. Но в „Йорун“ гостуваха почти само възрастни хора; те се чувстваха там у дома си и оставаха дълго.

Дъщеря им Кристин навърши седем години и веднъж баща й реши да я вземе със себе си до планинското пасище, където имаха и къща.

В това красиво утро към края на лятото Кристин се намираше в двуетажната къща, където спеше с родителите си през топлите дни; гледаше как навън грее слънце и чуваше как баща й разговаря с мъжете на двора. Кристин изпитваше такава радост, че не можеше да стои мирна, докато майка й я обличаше. Скачаше и риташе след всяка нахлузена на тялото й дреха. Никога не беше ходила в планината, освен до град Воге, когато й позволиха да погостува на роднините на майка си в „Сюнбю“. Обикаляла беше само из близките гори заедно с майка си и слугите, когато ходеха да берат плодове за рядката бира, приготвяна от Рагнфрид. Тя вареше и кисела каша от червени боровинки и по време на дългите пости мажеше хляба с нея вместо с масло.

Майката сви косите на Кристин на кок и го пъхна под старата й синя шапка. Целуна дъщеря си по бузата, а Кристин изтича при баща си. Лавранс вече беше яхнал коня. Вдигна я и я сложи зад гърба си, където бе сгънал палтото си като възглавница, та да й е по-удобно. Кристин се настани на седлото и се хвана за колана на баща си. Извикаха на майка й за сбогом, но тя изтича от коридора с кожухчето на Кристин, подаде го на Лавранс и го помоли да се грижи добре за рожбата им.