Читать «Венецът» онлайн - страница 168

— Забрави — прошепна задъхано той, — забрави всичко, скъпа моя Кристин. Мисли само за това, че вече ти си моя съпруга, а аз — твой съпруг.

Ерлен изгаси с ръка последната свещ и в мрака се хвърли в обятията й. И той се разхлипа.

— Никога, никога не съм вярвал, че ще доживеем този ден.

На двора олелията постепенно утихна. Изтощени от дългото яздене предния ден и замаяни от пиене; гостите постояха още малко навън от приличие и започнаха да се изнизват един по един към леглата си.

Рагнфрид изпрати най-видните сватбари до стаите и им пожела лека нощ. Бе редно Лавранс да й помага, но той не се виждаше никъде.

Тя излезе предпазливо в тъмното, за да потърси мъжа си и да го заведе в леглото. Наоколо имаше само младежи. Още вечерта Рагнфрид забеляза, че мъжът й пие доста. Докато сновеше из двора, се препъна в тялото му. Лавранс лежеше в тревата зад банята, проснат по очи. Опипа лицето му, за да се увери, че е той. Помисли го за заспал, затова хвана рамото му и се помъчи да го повдигне от леденостудената земя. Но Лавранс беше буден или поне не спеше.

— Какво искаш? — задавено попита той.

— Не можеш да останеш тук.

Тя го подпираше, защото той залиташе. С другата си ръка изтупа кадифената му дреха.

— Време е и ние да си лягаме, мъжо.

Хвана го под ръка и го поведе към къщите. Заобиколиха постройките.

— Когато седеше в брачното ложе с короната си, ти не вдигна очи да ме погледнеш, Рагнфрид — измърмори той. — Дъщеря ни не се посвени да го направи. Не прочетох срам в очите й, когато погледна мъжа си.

— Чака го близо четири години — тихо отвърна майка й. — Полага й се да е нетърпелива.

— Дявол да ме вземе, сигурен съм, че не са изчакали — изкрещя Лавранс, а съпругата му изплашено му изшътка.

Намираха се в тясното пространство между задната част на нужника и дъсчената ограда. Лавранс удари с пестник долното трупче на клозета.

— Сложих те тук да береш срам и подигравки, дървено трупче, надявах се мръсотията да те изяде. За назидание ти отредих това позорно място, задето погуби скъпата ми Юлвхил. А трябваше да те сложа над вратата на спалнята си, да те почитам и да поръчам да те украсят с изящна резба в знак на моята благодарност, защото скъси живота на дъщеря ми и я пощади от позор и тревоги, та да умре като невинно дете.

Обърна се, олюля се до оградата и политна напред. Разрида се неудържимо с глава, заровена в ръцете. От гърдите му се изтръгваха тежки, продължителни стонове.

Съпругата му го прегърна през раменете:

— Лавранс, Лавранс, недей.

Не успя да го успокои.

— Мъжо.

— О, за нищо на света не биваше да я давам на този мъж. Кълна се в Господа Бога, през цялото време имах чувството, че той е осквернил младостта и честта й. Не ми се щеше да го вярвам, но въпреки това го знаех. Но дори и обезчестена, Кристин е твърде добра за този негодяй, който пропиля и своя, и нейния живот. И десет пъти да я бе прелъстил, не биваше да му я давам, та да продължава да прахосва живота и щастието й.