Читать «Венецът» онлайн - страница 166

Кристин изпита желание да изкрещи, да надвика песнопенията и дълбоките напевни мъжки гласове, а гласът й да литне над събралото се множество. Може би така щеше да се отърве от образа на Елине, а в очите на мъртвия Бьорн да проблесне живот. Ала тя само стисна здраво зъби.

„Свещен кралю Улав, призовавам те на помощ. Избирам теб сред светците на небето, защото зная, че обичаш Божията справедливост повече от всичко. Обръщам се към теб с молба да се погрижиш за невинното създание, което расте в утробата ми. Направи така, щото Бог да прехвърли гнева си върху мен, а него да пощади, да пребъде скъпоценното Ти име…

Децата ми са обезправени, каза Елине, и са нежелани там, където живеят християни. Детето ти е заченато от баща, прокуден от страната. Няма как да искаш то да има права, щом се е появило извън Божия и светския закон.

Свети Улав, въпреки това те моля да се смилиш над мен и над сина ми, да го закриляш, а аз ще извървя пътя до Църквата ти с него на ръце, ще си отрежа косите и ще ги положа върху олтара ти, ако решиш да ми помогнеш. Амин.“

Лицето на Кристин изглеждаше неподвижно като камък, тя се мъчеше да запази спокойствие, но докато я венчаваха за Ерлен, цялото й тяло трепереше неудържимо.

Вече седеше заедно с Ерлен на почетното място на трапезата и всичко около нея й се струваше мираж, плод на обзелата я треска.

На тавана свирачите подръпваха струните на арфите, от долната стая и от двора също се разнасяха песни и свирни. Слугите непрекъснато носеха нови ястия, а от отворената врата плъзна червеникава светлина от огньовете вън.

Кристин седеше между баща си и Ерлен. Лавранс оповести с висок глас, че е дал дъщеря си Кристин за жена на Ерлен Никулаусьон. Ерлен благодари на тъста си и на всички добри хора, събрали се да уважат него и съпругата му.

Накараха Кристин да седне, та младоженецът да положи сватбените си подаръци на коленете й. Отец Айрик и Мюнан Бордшон развиха свитъци от писма и прочетоха пред всички пожелания за брачния им живот. Шаферите се изправиха с копия в ръце и от време на време подпираха свещниците на пода, докато гостите трупаха върху масата дарове и кесии с пари.

Изнесоха незаетите маси. Ерлен поведе Кристин за ръка да танцуват. Шаферите ни са твърде млади за нас, помисли си Кристин, нашите връстници се махнаха от тези земи; как стана така, че ние се върнахме.

— Какво има, Кристин? — прошепна Ерлен по време на танца. — Тревожа се за теб. Не се ли радваш?

Тръгнаха от къща на къща да поздравят гостите. Във всички стаи горяха множество свещи, хората пиеха, пееха и танцуваха. Кристин нямаше чувството, че се намира у дома си. Изгуби представа за времето. Миговете и образите се разлетяха и се разбъркаха хаотично.