Читать «Венецът» онлайн - страница 165

— И на вас не ви беше леко — напомни Осхил. — Ерлен си изпати доста, но според мен ти изстрада най-много.

— Какво ще стане с беззащитните му деца? — продължи невестата. — Питам се дали знаят, че днес баща им празнува сватбата си.

— Я по-добре мисли за твоето дете и се радвай, задето се омъжваш за баща му.

Кристин усети как й се завива свят и сякаш започна да потъва. Осхил изрече онова, което повече от три месеца не даваше мира на девойката и за което не смееше да промълви и дума пред когото и да било. Чувството беше странно, но успокоението не продължи дълго.

— Мисля за жената, заплатила с живота си заради любовта си към Ерлен — прошепна разтреперана тя.

— След по-малко от половин година самата ти може да платиш с цената на живота си — сурово отбеляза Осхил. — Опитай се да забравиш миналото, докато е време. Какво да ти кажа, Кристин — примирено въздъхна старицата. — Така или иначе някой ден ще ви поискат сметка за всичко, което сте взели. Няма защо да се боиш от друго.

Ала на Кристин й се струваше, че в душата й всичко се срива неудържимо, рухва изграденото след деня на ужасния страх в „Хауген“. Първоначално си наложи само да успее да издържи. Каза си: ден за ден, ще се справя някак. М действително устоя на трудностите. Животът й малко по малко започна да става по-лесен. Накрая пропъди всички мисли, освен една: мисълта за тяхната сватба.

По време на церемонията двамата младоженци коленичиха. Всичко — свещите, иконите, лъскавите съдове, свещениците в ленени одежди и филони — й изглеждаше недействително, плод на изтерзаните й сетива. Хората около нея, които познаваше толкова добре, й се струваха видения в странните си празнични дрехи. Застанал до една колона, Бьорн ги гледаше с мъртвите си очи и сякаш Арне се бе върнал на земята в неговия образ.

Кристин се помъчи да намери утеха в иконата на свети Улав. Светецът, изобразен червен, бял и красив, стоеше облегнат на брадвата си и тъпчеше с нозе греховната си човешка природа. Бьорн отново привлече вниманието й. До него Кристин съзря мъртвата Елине Ормсдатер — наблюдаваше церемонията напълно равнодушно. Прегазиха я, за да се стигне дотук, но тя не искаше да им попречи.

Елине се бе изправила, отместила всички камъни, с които Кристин я затрупа с пот на челото: пропиляната младост на Ерлен, честта и благополучието му, симпатията на приятелите му, душевното му здраве. Мъртвата се бе освободила от тях. Той искаше мен и аз го исках, после ти го пожела и той те обикна. Аз платих скъпо, сякаш казваше мъртвата, но и вие ще си платите, когато му дойде времето. Когато грехът придобие завършен вид, започва да сее смърт.

Двамата с Ерлен коленичиха върху студения камък. По бледото му лице червенееха раните от пожара. Кристин се приведе под тежестта на невестината корона и смътно усети как бремето на греха, растящ в утробата й, я притиска с неумолима сила към земята. Досега се бе отнасяла безотговорно към грехопадението и претегляше тежестта му като в детска игра. Пресвета Дево, съвсем скоро грехът й ще се сдобие с реални измерения, ще я гледа с живи очи, ще й показва дамгите на греха и отвратителните му уродливи форми, ще удря злобно с изкривените си ръце по гръдта на майка си. Едва след като роди детето си, види отпечатъка на греха върху него и успее да го обикне така, както е обичала греха си, играта ще приключи окончателно.