Читать «Венецът» онлайн - страница 13

Един ден обаче Лавранс заяви на Рагнфрид, че тази година ще заведе Кристин в „Скуг“, та дъщеря им да види къде е родена и къде са живели предците на баща й, ако се разделят с имота. Рагнфрид се съгласи, защото желанието му й се стори разбираемо, макар и да се страхуваше да изпрати невръстната си рожба на дълго пътуване и да се раздели с нея.

След като видя самодивата, първоначално Кристин се чувстваше страшно изплашена и не се отделяше от майка си. Боеше се да не види някой от спътниците им из планината, станали свидетели на случката. За нейно успокоение баща й забрани да се споменава за преживяването.

Измина известно време и като че ли Кристин изпита желание да говори за това. Наум разказваше за случката на въображаем събеседник и за нейно учудване започна да си спомня много по-ясно и подробно какво видя край езерцето. Образът на красивата жена се избистри в съзнанието й.

Най-странното беше, че щом се сетеше за самодивата, изпитваше копнеж да отиде в „Скуг“ и я обземаше все по-силен страх; ами ако баща й не я вземе със себе си?

Една сутрин, когато Кристин се събуди в спалнята, майка й и старата Гюнхил седяха на прага и оглеждаха купищата катеричи кожи, събрани от Лавранс. Гюнхил беше вдовица. Обикаляше именията и шиеше кожена подплата за палта. От разговора им Кристин се досети, че майка й поръчва за нея нова връхна дреха, обточена с кожа от златка и с подплата от катеричи кожи, защото Кристин тръгва на път с баща си. Скочи от леглото и се развика от радост.

Рагнфрид се приближи до нея и я погали по бузата:

— Толкова ли се радваш, дъще, задето ще бъдеш далеч от мен?

Същите думи майка й повтори и в деня на заминаването им. Станаха в ранни зори, навън още цареше мрак. Когато Кристин подаде глава от вратата, за да провери какво е времето, между къщите се стелеше гъста мъгла; виеше се като сив дим около фенерите и пред отворените врати на стаите. Мъжете бързаха към оборите и хамбарите, а жените идваха от готварницата с димящи тенджери и паници с варено месо и сланина — пътниците се нуждаеха от силна храна, преди да тръгнат в утринния студ.

Разтвориха кожените торби с провизиите за из път и добавиха каквото бяха забравили. Рагнфрид повтори на мъжа си всичките си заръки: да поговори с близки и познати, които срещне, да ги поздрави и разпита.

Кристин тичаше напред-назад, взе си няколко пъти сбогом с всички домашни и направо не си намираше място от въодушевление.

— Толкова ли се радваш, задето отиваш далеч и няма да те видя дълго? — попита майка й.

Кристин се натъжи и се оклюма. Искаше й се да си вземе думите назад и отговори на майка си възможно най-мило:

— Не, скъпа майко, но се радвам, задето ще пътувам с баща си.