Читать «Вендета: Жива мишена» онлайн - страница 4

— Хм — измърмори министърът на външните работи. — Какво мислиш за този план, Агнес?

— Всякакви действия, извършени в сътрудничество с правните органи на Италия, не биха влезли в конфликт с нашето законодателство — рече тя бързо и дори леко сърдито.

— Добре, ами тогава да видим какво ще ни отговорят от Италия. Бих искал да чуя и твоето мнение по тези въпроси, Лace — продължи министърът. Ларш Шелсон говореше от името на министър-председателя и следователно думата му бе важна.

— За момента не виждам друга възможност освен предложената от Агнес. Трябва да прехвърлим случая на италианските власти. В това число и самата улика, тоест писмото — отвърна Ларш Шелсон предпазливо. Тонът му даде ясно да се разбере, че е против всякакви авантюри в Палермо.

— Не е ли по-добре първо да оставим нашата полиция да разбере на кого принадлежи показалецът? — рече Сорман, също толкова предпазливо.

— Трябва да предадем случая на италианците час по-скоро — контрира го Ларш Шелсон бързо, сякаш бе доловил някакъв опит от страна на секретаря на Външно да заобиколи закона.

— Добре тогава. Ще свикам нова среща, когато разполагам с повече информация от италианска страна — рече външният министър, като едновременно с това се изправи и така закри неофициалното заседание.

Когато другите напуснаха кабинета му, той помоли Петер Сорман да остане и почти демонстративно затвори вратата зад гърба на — както изглежда — противниковия лагер.

— Страхливци! — изсъска той. — Става дума за човешки живот, а освен това тази година предстоят и избори. Не, не искам да ставам циничен.

— Но се държиш точно така — усмихна се Петер Сорман иронично. — Трябва да победим на всяка цена, знаеш го. Чудесно ще е да успеем да ги приберем живи и здрави вкъщи. Евентуален провал ще се окаже катастрофален и шансовете за още един мандат ще са 50 на 50.

— Може и така да е, но в момента нямаме нищо за губене. Видя ли данните от последното проучване от тази сутрин?

— Не, вече не следя подобни проучвания.

Седнаха мълчаливо. Външният министър пооправи малката сребърна рибка, която носеше на ревера на сакото си; той обожаваше спортния риболов и парадираше с този факт при всеки удобен случай, за да покаже близостта си до хората. След това звучно загриза една от канелените бисквити, които никой не докосна по време на срещата.

— Какво ще правим с мангизите?

— За какви пари става дума? — попита секретарят, макар отлично да знаеше отговора.

— Парите за откупа на двамата нещастници. Каква би била сумата, десет милиона крони?

— Вероятно повече.

— Не може повече, не разполагаме с толкова средства, освен това сме длъжни да отчитаме всички разходи. И в министерство на отбраната ли е така?