Читать «Великото изкупление» онлайн - страница 4

Замъгленото ми съзнание бе прорязано от силен писък. Отворих очи и в другия край на стаята видях гърчеща се, мятаща се, превиваща се на две жена. Косата й скриваше лицето, ръцете й деряха въздуха разярено. И нямаше смисъл да питам. Затворих очи, а една сълза се търкулна по бузата ми. Не знаех само дали е сълза не умиление за жената или на искрено, жестоко разочарование. За Бога, нима не беше избрало мен? Защо? Та аз бях най-подходящият. Аз го исках! Най-вероятно заради това. За да ме измъчва, за да ми докаже, че има още време. И сега какво? Още двадесет години ли ще трябва да чакам до следващата церемония? Какво? „Старицата“ ли ще трябва да я наричаме? Искрено, искрено съжалявам! Но такъв е животът. Такива са правилата. Такава е церемонията. Човек никога не знае.

Има само едно, едно нещо, което ме разтреперва откакто приключи ритуалът. Миг преди да излезе от тялото ми То прошепна нещо. Няколко кратки, но ясно различими слова: Още нищо не си почувствал! — каза ми — Още много време ще ти се иска да ме получиш. Но няма! Не, защото аз не съм Великото Изкупление за вас, вечно живеещи глупаци! Аз — рече ми то преди да си отиде — съм Великото Избавление! И аз ви нося смъртта, която толкова отчаяно търсите!

Информация за текста

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1345]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:35