Читать «Вампирски целувки» онлайн - страница 64
Елън Шрайбер
— Махай се!
— Имаш нужда да се раздвижиш! — той метна бяла тениска и бяла пола на леглото ми. — На майка ти са. Не мисля, че ще намеря нещо бяло в гардероба ти! Хайде да тръгваме! Работното време започва в един и половина.
— Но не съм играла от години!
— Знам! За това взимам теб. Искам да спечеля днес — каза той и затвори вратата след себе си.
— Мислиш си, че ще спечелиш! — изкрещях към затворената врата.
Кънтри клуба на Дулсвил беше все същия, както го помня през всичките тези години — снобарски и скучен. Магазина за професионалисти беше пълен с дизайнерски поли и чорапи, неонови топки и преоценени ракети. Имаше четири звезден ресторант, където чаша вода струваше пет долара. Почти се слях с мамините бели дрехи, освен черното червило. Но баща ми го прие. Мисля, че беше щастлив, защото бях в добра форма.
Тичах след ударите на баща ми с чувство за отмъщение, на всяка топка бе лицето на Тревър Мичъл. Удрях топките, колкото можех по-силно, и обикновено всяка се забиваше в мрежата или оградата.
— По-рано ме оставяше да спечеля! — казах му аз след като си поръчахме обяда.
— Как да те оставя да спечелиш като всеки път запращаше топката в мрежата? Поклащай се леко и следвай топката.
— Предполагам, че напоследък отпращам топката в грешната посока. Не трябваше да позволявам на Тревър да извлече най-доброто от мен. Не трябваше да вярвам на клюките или да искам да им повярвам. Толкова ми липсва Александър.
За обяд сервитьора ми донесе градинска салата и риба тон за татко. Взирах се в доматите си, яйцата и марулята.
— Татко, мислиш ли, че някога ще срещна някой като Александър?
— Какво мислиш ти? — попита той, отхапвайки от сандвича си.
— Не мисля, че ще стане. Мисля, че това е той. Той е Единственият, който хората намират само в филмите или сантименталните любовни новели. Като Хийтклиф или Ромео.
Сълзите ми се напълниха със сълзи.
— Всичко е наред, скъпа! — каза той, подавайки салфетката си. — Когато срещнах майка ти, носех очила като на Джон Ленън и имах коса дълга до средата на гърба ми. Не знаех как изглеждат ножиците или самобръсначката. Баща й не ме харесваше заради външния ми вид и възгледите ми. Но тя и аз виждахме света по един начин. А само това бе от значение. Беше сряда, когато за пръв път видях майка ти на университетската поляна с чарлстони и с бял потник, въртейки дългата си кафява коса, с втренчен поглед. Отидох до нея и я попитах какво гледа. „Тази майка-птица храни малките си. Не е ли красиво?“ каза тя. „Това е гарван!“ и тя цитира няколко реда от Едгар Алън По. Аз се засмях. „На какво се смееш?“ попита ме тя. А аз й казах, че това е гарга, не гарван. „О, това получавам от цяла нощ купонясване!“ каза тя, смеейки се с мен. „Но те не са ли еднакви красиви?“. И аз й казах точно там, точно тогава, че те са. Но тя бе по-красива!
— Ти си казал това?
— Не трябваше да ти го казвам. Особено частта с купонясването!
— Мама винаги ми е казвала, че така съм получила името си, но не е споменала купона!
Благодарях на вселената, че в онзи ден родителите ми са гледали гарван, а не катерица. Последствията щяха да бъдат катастрофални.