Читать «Вампирски целувки» онлайн - страница 57

— Няма начин! — сопнах се.

— Това момче не е излизало от стаята си с години, а ти ще го оставиш да съпроводи дъщеря ти просто така? — попита майка ми. — Пол, направи нещо!

Баща ми отиде до килера.

— Ето, облечи това — каза, подавайки ми едно от спортните му палта. — Черно е.

Зяпнах го невярващо.

— Това или черния ми халат — добави.

Неохотно грабнах палтото.

— А ние ще се запознаем с най-невероятното момче в целия свят, когато дойде да те вземе? — включи се майка ми.

— Шегуваш ли се? — бях потресена. — Разбира се, че не!

— Правилно е само това, че не знаехме, че се виждаш с него. Нямахме идея, че ще ходиш и на танци.

— Искате да се намесите и да го злепоставите. Да не говорим за мен.

— Това са срещите. Ако кавалера ти успее да понесе въпросите и родителското злепоставяне, то целият ще е твой — подразни ме баща ми.

— Не е честно! Да не би да искате да дойдете с нас сега?

— Да — отговориха в хор.

— Това е ужасно! Най-важната вечер в живота ми, а вие ще я съсипете!

Чух шума на отбиваща кола, на алеята.

— Той е тук! — изпищях, стрелвайки се към прозореца. — Вие трябва да сте спокойни! — казах, бягайки наоколо панически. — Припомнете си хипи дните заради мен, моля! Мислете си за любовни дрънкулки и Джони Мичъл. Мислете си за открити пъпове и ласкателства, не за голф панталони и китайски порцелан — примолих се. — И нищо относно гробищата!

Исках тази вечер да е перфектна, сякаш беше сватбата ми. Но се почувствах като булка, която внезапно желае да избяга.

Сега, когато родителите ми щяха да се запознаят с кавалера ми, ръцете ми започнаха да треперят. Надявах се да не се изплаши, седейки на тяхната весела и светла мебел.

Когато звънеца звънна, се стрелнах да го посрещна. Александър изглеждаше великолепно. Носеше изтупан, черен трипластен костюм и червена копринена вратовръзка. Изглеждаше като онези баскетболисти-милиардери, които виждах по телевизията. Държеше кутийка, опакована с цветна хартия.

— Уоу! — възкликна той, оглеждайки ме. Баща ми ми кимна да сложа спортното яке, изпод вежди. Вместо това го поставих на стол.

— Трябваше да сложа плетена шапка или снежни ботуши — каза неловко. — Не се придържам към темата.

— Забрави! Ще бъдеш най-красивото момче там — направих му комплимент, дърпайки го във всекидневната. — Това са родителите ми, Сара и Пол Мадисън.

— Радвам се да се запозная с вас — каза нервно Александър, протягайки ръката си.

— Слушали сме толкова много за теб — усмихна се майка ми, хващайки ръката му.

Хвърлих й свиреп поглед.

— Моля, седни — продължи тя. — Ще желаеш ли нещо за пиене?

— Не, благодаря.

— Настанявай се удобно — добави баща ми, приближавайки се към канапето и сядайки на бежовата му облегалка.

О-оу. Никога не бях водила момче у нас преди. Можех да усетя как баща ми се възползваше. Разговора с „целите“. Молех се да мине бързо.

— Е, Александър, какво мислиш за градчето ни?

— Стана чудесно, след като срещнах Рейвън — отговори учтиво и ми се усмихна.

— Е, как се запознахте, след като не ходиш на училище? Рейвън забрави да спомене тази част.