Читать «Вампирски целувки» онлайн - страница 56

— Добре ли си? — попита Били, надничайки в спалнята ми.

— Просто подскачам наоколо и танцувам, мой много скъп братко, — сияех от щастие, и го гушнах силно и целунах по главата.

— Луда ли си?

Въздъхнах дълбоко.

— Някой ден ще ме разбереш. Ще срещнеш някой, който е свързан с душата ти. И тогава всичко ще бъде вълнуващо и спокойно едновременно.

— Имаш в предвид някой като Памела Андерсън?

— Не, като математико-компютърно момиче.

Били се взря в далечината.

— Предполагам, че това няма да е лошо, докато изглежда като Памела!

— Ще изглежда дори по-добре! — казах, разрошвайки косата му. — Сега изчезвай. Трябва да се явя на бал.

— Отиваш на танци?

— Да.

— Е… — можех да видя как съживява план за потушаване на голямата сестра. — Е… ще бъдеш най-красивата там.

— Сигурен ли си, че не взимаш наркотици?

— Ти ще бъдеш най-красивата там… с черно червило.

— Е, това вече си ти.

Най-после измарширувах в кухнята, носейки велурени ботуши до коляното с високи токове, черни мрежести чорапи, черен минижуп, копринено черно потниче, и металически черни гривни. Черен кашмирен шал скриваше смучката ми, а черни кожени ръкавици, без пръсти, разкриваха черния ми лак — блестящ като черен лед, придържащ се в темата за Снежния Бал.

— Къде си мислиш, че отиваш облечена така? — попита майка ми.

— На танци.

— С Беки?

— Не, с Александър.

— Кой е Александър?

— Любовта на живота ми!

— Какво, любов чувам аз? — попита баща ми, влизайки в кухнята. — Рейвън, къде отиваш облечена така?

— Твърди, че отива на танци с любовта на живота си — отговори майка ми.

— Никъде няма да ходиш в това! И кой е любовта на живота ти? Момче от училище?

— Александър Стърлинг — издекламирах.

— Като Стърлинг, които живеят в Имението? — попита той.

— Самият той!

— Не и момчето на Стърлинг! — изпищя майка ми, шокирана. — Чух ужасяващи истории за него! Разхожда се из гробищата и никога не е забелязван през деня, като вампир!

— Мислиш ли, че ще отида на танци с вампир?

И двамата ме изгледаха странно и не казаха нищо.

— Не бъдете като всички в този град! — изкрещях.

— Скъпа, чух историите навсякъде в града! — прошепна майка ми. — Точно вчера, Натали Мичъл твърдеше…

— Мамо, на кого ще повярваш, на мен или Натали Мичъл? Тази нощ е много важна. Александър също ще ходи за пръв път на танци. Той е толкова прекрасен и интелигентен! Разбира от изкуство, култура и…

— Гробища? — попита баща ми.

— Той не е такъв, какъвто го описват хората! Той е най-неземния човек в цялата вселена — освен теб, тате.

— Е, в такъв случай, забавлявайте се.

— Пол!

— Но не в този вид — бързо настоя баща ми. — Сара, радвам се, че тя ще ходи на танци. Всъщност Рейвън отива на училище, без да я принуждават. Това е най-нормалното нещо, което е правила напоследък.

Майка ми го погледна.

— Но не в този вид — повтори той.

— Тате, това се носи из цяла Европа!

— Но ние не сме в Европа. Намираме се в малък тих град, където перлените огърлици са на мода. Закопчани блузи, дълги ръкави и дълги поли.