Читать «Вампирски целувки» онлайн - страница 52
Елън Шрайбер
— Исках да се чувстваш като на кино, — обясни той.
Той пусна DVD-то, изгаси лампите и се сгушихме в тъмнината. Взех си Снокапс, а той — пакетче Сприйс. Пуканките стояха между нас на дивана.
Дракула тъкмо се готвеше да захапе Луси, когато Александър нежно придърпа лицето ми встрани от екрана.
Той ме погледна с дълбоките си тъмни очи. Наведе се към мен. И ме целуна. Страстно. Той ме целуна! Най-накрая ме целуна! Точно пред Бела Лугоси!
Целуна ме сякаш ме изпиваше и изпълваше сърцето ми и вените ми с любов. Като си поех дъх, той започна да целува ушите ми и нежно да ги хапе. Изкисках се диво. Устните му и зъбите му тръгнаха надолу по врата ми, като устата му ме изпълваше с абсолютна страст. Лекото му ухапване по врата ми ме погъделичка. Бях толкова завладяна, че протегнах крака несръчно върху кафената масичка, разливайки чашата на Александър и след това събаряйки пуканките върху него. Стреснат, Александър впи зъби във врата ми така силно, че изпищях.
— О, не! Съжалявам! — извини се той.
Пуканките се бяха разпилели навсякъде и аз протегнах врата си, който пулсираше сякаш сърцето ми бе там.
— Рейвън, добре ли си?
Кръвта нахлу в мозъка ми и стаята започна да се преобръща от една страна на друга и ми се догади. Направих това, което всяко превъзбудено и мекушаво момиче би направило. Припаднах.
Изглеждаше ми като часове, но бяха само секунди. Александър ме събуди, викайки името ми. Дракула все още беше в стаята на Луси. Единствената разлика бе, че сега лампите светеха.
— Рейвън? Рейвън?
— Какво стана?
— Ти припадна! Мислех, че това става само по старите филми! — Ето, изпий това, — той постави чаша до устните ми, сякаш бях бебе.
Обикновено бледото лице на Александър бе дори по-бледо. Той взе малко от леда, разпилял се по масата и го постави на врата ми. — Толкова съжалявам! Никога не съм мислел да…
— Хей, това е студено! — оплаках се аз.
— Съсипах всичко, — рече той, държейки хлъзгащия се по врата ми лед.
— Не говори така. Това се случва постоянно.
Той ме погледна скептично.
— Е, само с теб.
— Никога не съм искал да те нараня.
Усещах как пръстите му проследяват раната.
— Просто повърхностна рана. Не съм проникнал в кожата.
— Не си? — попитах, почти разочарована.
— Малко по-голяма е от ухапване от комар. Ще имаш нещо като по-голяма следа от ухапване.
— Бела би се гордял, — рекох, разчитайки на реакцията на Александър.
— Да, — рече той. — Предполагам.
— Искам да те питам нещо, — казах нервно, докато той ме изпращаше до вратата. Вече почти нямах възможности да го поканя на танците, затова осъзнах, че ако не го поканя сега, никога нямаше да го направя.
— Не искаш да излизаш повече? Слушай, Рейвън…
— Не, имам предвид… Просто исках да кажа…
— Да?
— Ъъм… намерих място за танци, — започнах аз.
— За танци? В този град?
— Да.
— Готино ли е?
— Не, но…
— Но ако ти отидеш там, тогава трябва да стане.
— Мястото е училището ми.
— Училище?
— Мислех, че ще решиш, че е адски глупаво. Не трябваше да го споменавам.
— Никога досега не съм бил на училищни танци.