Читать «Вампирски целувки» онлайн - страница 52

— Исках да се чувстваш като на кино, — обясни той.

Той пусна DVD-то, изгаси лампите и се сгушихме в тъмнината. Взех си Снокапс, а той — пакетче Сприйс. Пуканките стояха между нас на дивана.

Дракула тъкмо се готвеше да захапе Луси, когато Александър нежно придърпа лицето ми встрани от екрана.

Той ме погледна с дълбоките си тъмни очи. Наведе се към мен. И ме целуна. Страстно. Той ме целуна! Най-накрая ме целуна! Точно пред Бела Лугоси!

Целуна ме сякаш ме изпиваше и изпълваше сърцето ми и вените ми с любов. Като си поех дъх, той започна да целува ушите ми и нежно да ги хапе. Изкисках се диво. Устните му и зъбите му тръгнаха надолу по врата ми, като устата му ме изпълваше с абсолютна страст. Лекото му ухапване по врата ми ме погъделичка. Бях толкова завладяна, че протегнах крака несръчно върху кафената масичка, разливайки чашата на Александър и след това събаряйки пуканките върху него. Стреснат, Александър впи зъби във врата ми така силно, че изпищях.

— О, не! Съжалявам! — извини се той.

Пуканките се бяха разпилели навсякъде и аз протегнах врата си, който пулсираше сякаш сърцето ми бе там.

— Рейвън, добре ли си?

Кръвта нахлу в мозъка ми и стаята започна да се преобръща от една страна на друга и ми се догади. Направих това, което всяко превъзбудено и мекушаво момиче би направило. Припаднах.

Изглеждаше ми като часове, но бяха само секунди. Александър ме събуди, викайки името ми. Дракула все още беше в стаята на Луси. Единствената разлика бе, че сега лампите светеха.

— Рейвън? Рейвън?

— Какво стана?

— Ти припадна! Мислех, че това става само по старите филми! — Ето, изпий това, — той постави чаша до устните ми, сякаш бях бебе.

Обикновено бледото лице на Александър бе дори по-бледо. Той взе малко от леда, разпилял се по масата и го постави на врата ми. — Толкова съжалявам! Никога не съм мислел да…

— Хей, това е студено! — оплаках се аз.

— Съсипах всичко, — рече той, държейки хлъзгащия се по врата ми лед.

— Не говори така. Това се случва постоянно.

Той ме погледна скептично.

— Е, само с теб.

— Никога не съм искал да те нараня.

Усещах как пръстите му проследяват раната.

— Просто повърхностна рана. Не съм проникнал в кожата.

— Не си? — попитах, почти разочарована.

— Малко по-голяма е от ухапване от комар. Ще имаш нещо като по-голяма следа от ухапване.

— Бела би се гордял, — рекох, разчитайки на реакцията на Александър.

— Да, — рече той. — Предполагам.

— Искам да те питам нещо, — казах нервно, докато той ме изпращаше до вратата. Вече почти нямах възможности да го поканя на танците, затова осъзнах, че ако не го поканя сега, никога нямаше да го направя.

— Не искаш да излизаш повече? Слушай, Рейвън…

— Не, имам предвид… Просто исках да кажа…

— Да?

— Ъъм… намерих място за танци, — започнах аз.

— За танци? В този град?

— Да.

— Готино ли е?

— Не, но…

— Но ако ти отидеш там, тогава трябва да стане.

— Мястото е училището ми.

— Училище?

— Мислех, че ще решиш, че е адски глупаво. Не трябваше да го споменавам.

— Никога досега не съм бил на училищни танци.