Читать «Вампир ли?» онлайн - страница 6
Ричард Матисън
— От дълги дни е така — отговори Гериа. — И продължава все повече да отпада. Буквално се топи пред очите ми.
Доктор Вареш отпусна безжизнената ръка на Алексис.
— Защо не ме извикахте по-рано? — запита го.
— Мислех си, че ще мога да намеря някакво разрешение — сподавено му отвърна Гериа. — А сега вече знам, че… няма такова.
Вареш потрепера.
— Бихме могли… — започна.
— Няма какво повече да се направи — сухо го прекъсна Гериа. — Аз всичко опитах,
Залитайки, той се приближи до прозореца и потопи безжизнен поглед в мастиления мрак отвън.
— Ето — прошепна. — Нощта ни обгръща. След малко
— Не, Петре! Ние не сме беззащитни!
Вареш се усмихна насила, постави ръка върху рамото на брат си.
— Аз ще я пазя тази нощ.
— Това няма да помогне…
— Ще помогне, приятелю — настоя Вареш и гласът му прозвуча някакси нервно. — Просто сега вие трябва да отидете и да си легнете. Трябва да си починете.
— Не искам да се отделям от нея — настояваше Гериа.
— Но вие се нуждаете от почивка!
— Не искам да си отивам! — отговори Гериа. — Никой не може да ме раздели с нея!
Вареш кимна в знак на съгласие.
— Така е… Тогава ще бдим на смени.
Тежка въздишка се изтръгна от Гериа.
— Добре… Да опитаме и тъй…
В гласа му нямаше никаква искрица надежда.
Двайсет минути по-късно той се върна с кана димящо кафе, чието ухание практически бе невъзможно да се усети насред тежките лютиви зловония на чесън, наслоили се в стаята. С провлачени стъпки Гериа се отправи към леглото и остави таблата върху нощната масичка. Доктор Вареш беше приседнал в горния край на кревата, до главата на Алексис. Държеше ръцете й в своите.
— Аз ще будувам първи — каза му той. — А вие отидете да поспите, Петре.
— Не ми харесва това, пак ви го казвам, никак не ми харесва… — мрачно измърмори Гериа.
Доближи чашката до кафеварката. Кафето се заизлива като кипяща лава.
— Благодаря, чувствам, че действително имам нужда да се ободря — кимна Вареш и пое предложената му чашка.
Гериа на свой ред кимна. Наля кафе и на себе си, преди да седне.
— Не мога да си представя какво ще стане със Солта, ако чудовището не бъде унищожено — изрече замислено. — Хората направо са парализирани от страх.
— То посещавало ли е… други от селото? — запита Вареш. — Искам да кажа… има ли и други подобни случаи?
Гериа уморено въздъхна.
— Не виждам защо трябва да ходи на други места. Тук, у дома, всичките му желания биват задоволени…
Той се вгледа замислено в брат си.
— Едва след като и ние изчезнем, тогава може би ще отиде другаде. И хората знаят това, чакат го да се махне.
Вареш остави чашката, разтърка очи.
— Струва ми се немислимо… — започна той. — Ето, ние двамата с теб — лекари, хора на науката, — ние се оказваме неспособни да…
— Какво може да направи науката срещу такова чудовище? — прекъсна го Гериа. — Та науката даже не признава неговото съществуване! Дори и да съберем тук най-известните учени по света… Знаете ли какво ще ни кажат? Ще ни кажат, че сме изпаднали в дълбока заблуда, че няма вампири, че цялата тази работа е една голяма измама…
