Читать «Вампир ли?» онлайн - страница 4

Гериа машинално поклати глава.

— Никога не съм очаквал нещо подобно — изрече сломено. — Не съм и допускал, че… Моята собствена жена!…

— А на мен ми се е случвало… — Карел се мъчеше да го утеши. — Със собствените си ръце дарих вечен покой на едно такова гнусно чудовище, надигнало се от гроба.

— Искаш да кажеш, че с кол…

Гериа изглеждаше объркан, смутен. Едва успя да преглътне.

Старецът поклати глава. Беше напълно сериозен.

— Да се молим на Всевишния и вие да успеете да сторите същото с този вампир!

— Петре?

Тя беше твърде отпаднала и сега гласът й долетя като шепот. Гериа се наведе над нея.

— Кажи, скъпа?

— Това отвратително същество ще се върне и тази нощ, имам някакво зловещо предчувствие!…

Той ядно махна с ръка. Не искаше да си го представя. Не искаше да го повярва.

— Не, няма да се върне! Чесънът ще му попречи!

— Видя, че разпятието ми не можа да го спре — възпротиви се жена му. — Ти също нищо не успя да сториш, макар че беше при мен през цялото време…

— Чесънът ще го спре! — твърдо изрече доктор Гериа. — После… Видя ли това?

Той посочи нощната масичка.

— Наредих да ми качат кафе. Тази нощ няма да спя.

Тя затвори очи. Лицето й се сви болезнено.

— Не искам да умра! — простена. — Моля те, Петре, не ме оставяй да умирам!

— Ти няма да умреш! — отвърна й той, мъчейки се да я утеши. — Кълна ти се! Чудовището ще бъде унищожено!

Алексис едва забележимо потръпна.

— А ако няма никакъв начин, Петре?

— Винаги има начин! — увери я той. — Винаги се намира изход и от най-безнадеждното положение!

Отвън сенките се проточиха, студени и тегнещи, заобгръщаха къщата. Доктор Гериа премести стола си по-близо до леглото. Седна. Зачака. Бдението започваше. Един час по-късно Алексис спеше дълбоко. Доктор Гериа внимателно остави ръката й, оправи завивката и си наля чаша димящо кафе. Отпивайки от горчивата, пареща течност, той огледа стаята — вратата беше здраво залостена, всяка пролука по прозорците — плътно запушена, отворите бяха затъкнати с чеснови скилидки, сплитовете — провесени отвън и отвътре, а разпятието красеше шията на неговата великолепна Алексис. Доктор Гериа доволно въздъхна. „Този път всичко е наред! — прокрадна се в съзнанието му. — Този път чудовището няма да успее!“

Остана седнал в очакване, заслушан в шума на собственото си дишане.

Беше се озовал до вратата още преди второто почукване.

— Михаел!

Той притисна в прегръдките по-малкия си брат.

— Скъпият ми Михаел! Сигурен бях, че ще дойдете!

Хвана доктор Вареш за ръката и притеснено го отведе до бюрото. Отвън нощта отдавна се бе спуснала.

— Къде са се дянали селяните? Какво е станало? — разтревожено запита Вареш. — Жива душа не срещнах по пътя, докато идвах насам…

— Всички са настръхнали от ужас и са се изпокрили в къщите си! — отвърна му Гериа. — Прислужниците ми също ме напуснаха. Остана само един…

— Кой?

— Карел, икономът! — Гериа говореше задъхано. — Не ви отвори, защото отиде да си легне. Вече е твърде стар, горкият, бързо се уморява — върши работа за петима…

Той отново улови Вареш за ръката.