Читать «Вампир ли?» онлайн - страница 5

— Скъпи ми Михаел, не можете да си представите колко много се раздвам, че ви виждам.

Вареш тревожно го стрелна с поглед.

— Тръгнах веднага щом получих вашето съобщение — каза му, като го гледаше в очите, опитвайки се да узнае повече.

— И аз съм ви безкрайно благодарен. Знам колко дълго и изморително е пътуването от Клуж.

— Всъщност, какво става? — запита Вареш. — В писмото си не съобщавате много подробности…

Гериа набързо му разказа за случилото се предната седмица.

— Михаел, разберете ме добре, вече губя разсъдък! Нищо не може да се направи, нищо не помага! Нито чесънът, нито кръстните знаци и разпятията, нито самакитката и огледалата, нито течащата вода — нищо! Не, не ме прекъсвайте! Нещата тук не опират нито до суеверия, нито пък са плод на болното ми въображение! Вампирът е реален факт! И този вампир в момента бавно изпива жена ми… С всеки изминат ден тя става все по-безчувствена, вцепенена, смъртта я обсебва бавно, но сигурно…

Доктор Гериа чупеше нервно ръце.

— Нищо не разбирам — промълви той с прекършен от мъката глас. — Може би е толкова просто, а аз така и не мога да го проумея…

— Успокойте се, да седнем.

Доктор Вареш помогна на по-големия си брат да се настани. Лицето му се намръщи, когато го видя толкова пребледнял под ярката светлина на лампата. Пръстите му затърсиха трескаво пулса на Гериа.

— Не се грижете за мен — запротестира Гериа. — На Алексис трябва да се помогне!

После неочаквано закри очите си с треперещи длани.

— Господи, как е възможно? — проплака.

Не оказа никаква съпротива, когато по-малкият брат разкопча яката на ризата, за да огледа врата му.

— И вие ли? — запита го Вареш втрещен, като уплашено се отдръпна.

— Има ли някакво значение?

Гериа го улови за ръцете.

— Скъпи ми братко, приятелю! Кажете ми, че не съм аз! Успокойте ме, че не съм аз виновникът за целия този ужас!

Вареш го гледаше поразен.

— Вие? — едва успя да изрече. — Но…

— Знам, знам! — прекъсна го Гериа. — Аз също бях нападнат, но нали ви казах — това няма значение. Михаел, какъв е този кошмар, който никой не може да възпре? Каква е тази прокълната, зловеща сила, която го е породила? Защо точно върху мен се стоварва? Откъде идва цялото Зло? Обикалях наоколо и оглеждах полята сантиметър по сантиметър, проверих всяка гробница — няма къща в селото, която да се е изплъзнала на моите проучвания. И ви уверявам, Михаел, нищичко не открих — нищо! Въпреки това, нещото съществува, витае във въздуха, връхлита ни всяка нощ, изтръгва ни от живота. Селото е тероризирано, паника е обзела всички. И мен също! Никога не съм виждал това отвратително същество, никога не съм го чувал! При все това всяка сутрин намирам жена си, моята обична съпруга…

Вареш бе пребледнял, чертите на лицето му се разкривиха. Не откъсваше поглед от по-големия си брат.

— Какво да направя, братко? Помогни ми, приятелю! — умоляваше го Гериа. — Как да разбера, какво да направя? Как да я изтръгна от лапите му?

Вареш не знаеше какво да отвърне.

— От колко време тя е… в това състояние? — запита го Вареш.

Изумен, той не можеше да откъсне поглед от восъчното лице на брат си.