Читать «Ваканцията на мистър Ледбетър» онлайн - страница 4

Седял свит известно време, цял уши и очи. Вън се чуло топуркане и шумолене и за миг той съжалил за начинанието си. Кратко „мяу“, изфучаване и пробягване успокоително показало, че това са котки. Смелостта му нараснала. Изправил се. Всички обитатели били явно в леглата си. Толкова лесно било да се извърши грабеж, стига човек да го намисли! Бил доволен, че се е подложил на проверка. Решил да задигне някакъв дребен трофей, колкото да си покаже, че е свободен от всякакъв жалък страх от закона, и да си тръгне по обратния път.

Огледал се и отново критичният дух се надигнал. Грабителите правят много повече от едно просто влизане като това: те се вмъкват в стаите, насилват каси. Нека е така — той не се страхува! Той няма да разбива каси, защото това би значело да прояви глупава липса на уважение към домакините. Но ще влезе в стаите, ще се качи на горния етаж. Не само това: казал си, че се намира в пълна безопасност, и една празна къща не би могла да бъде тъй успокоително безмълвна. Но независимо от това трябвало да стисне юмруци и да събере цялата си решителност, преди да започне внимателно да се изкачва по сумрачната стълба, спирайки по няколко секунди след всяко стъпало. Горе имало квадратна площадка с една отворена и няколко затворени врати. И целият дом бил притихнал. За миг той се попитал какво ли ще стане, ако някой се събуди внезапно и се покаже. През отворената врата се виждала осветената от лунна светлина спалня, завивката на леглото била бяла и недокосната. Из тази стая той се прокрадвал три безкрайни минути и за плячка взел калъп сапун — своя трофей. Озърнал се и заслизал още по-безшумно, отколкото се бил изкачил. Всичко било лесно като… Шт!

Стъпки! По чакъла вън от къщата, после шум от секретен ключ, прозявка и блъскане на врата, драсване на клечка кибрит долу в хола. Мистър Ледбетър застинал като вкаменен при внезапното осъзнаване на лудостта, в която се бил забъркал. „Как изобщо ще се измъкна от тази работа?“ — запитал се мистър Ледбетър.

Холът се осветил от пламъка на свещ, някакъв тежък предмет се блъснал о статива за чадъри и нечии крака започнали да се изкачват по стълбата. В миг мистър Ледбетър осъзнал, че пътят за отстъпление е затворен. Той продължил да стои неподвижно още миг — жалка фигура на окаяно объркване. „Боже мой! Какъв глупак съм бил!“ — прошепнал той и бързо се стрелнал през сумрачната площадка в празната спалня, от която току-що бил излязъл. Застинал, вслушан и разтреперан. Стъпките достигнали до площадката на първия етаж.