Читать «Ваканцията» онлайн - страница 2

— Хайде да ядем!

Момчето изтича с плетената кошница към брега.

Двамата с майка му се настаниха до разпънатата покривка, а мъжът се присъедини към тях, облечен в костюм с жилетка, вратовръзка и шапка, сякаш очакваше да срещне някого по пътя. Докато раздаваше сандвичите и вадеше туршията от бурканите, той започна да разхлабва вратовръзката и да разкопчава жилетката, като все се оглеждаше, сякаш се опасяваше да не го видят така разпасан.

— Сами ли сме, тате? — попита с пълна уста момчето.

— Да.

— И няма никого, никъде?

— Няма никого.

— Имало ли е хора преди?

— Защо питаш такива неща? Не стана толкова отдавна. Само преди няколко месеца. Ти самият си спомняш.

— Почти. А ако се опитам наистина, изобщо не мога да си спомня. — Момчето напълни шепата си с пясък и го остави да изтече между пръстите му. — А хората колкото песъчинките на плажа ли бяха? Какво се е случило с тях?

— Не знам — отвърна мъжът.

И това бе самата истина.

Бяха се събудили една сутрин и светът бе празен. Въжето за простиране на съседите все още бе покрито с бяло пране, колите блестяха пред къщите в квартала, но не се чуваше „довиждане“, градът не бръмчеше със забързания си трафик, телефоните не напомняха тревожно за себе си, не се чуваха детски викове сред слънчогледовата пустош.

А едва предишната вечер седеше с жена си на верандата. Донесоха вечерния вестник и той каза, без дори да поглежда заглавията:

— Чудя се кога ли ще Му писне от нас и просто ще ни изтрие?

— Нещата отидоха твърде далеч — каза тя. — И продължават в същия дух. Големи глупаци сме, нали?

— Представяш ли си колко хубаво би било… — той запали лулата си и дръпна няколко пъти, — … ако утре сутринта се събудим, а на света няма жива душа и можем да започнем всичко отначало?

Седеше и пушеше, държеше сгънатия вестник, облегнал глава на стола.

— Ако можеше сега да натиснеш някое копче и това да стане, би ли го натиснал?

— Мисля, че да — отвърна той. — Нищо жестоко. Просто всички да изчезнат от лицето на земята. Да останат сушата, морето и растенията — цветя, треви, плодни дървета. И животните, разбира се, те също да останат. Всичко да си е тук с изключение на човека, който ловува, когато не е гладен, яде, когато стомахът му е пълен, и е зъл, когато никой не го дразни.

— Естествено, ние би трябвало да останем. — Тя се усмихна.

— Това ми харесва — замислено рече той. — Цялото време е пред теб. Най-дългата лятна ваканция в историята. И ние си правим най-големия пикник в историята. Само ти, аз и Джим. Никакво пътуване до работа и обратно. Никакви съревнования с разни Джоунсовци. Дори и кола не ни трябва. Вместо това ще си измислим някакъв по-стар начин на пътуване. И — кошница със сандвичи, три бутилки безалкохолно, ще попълваме запасите си от пусти магазини в празни градове, а лятото е винаги пред нас…

Дълго седяха мълчаливо на верандата със сгънатия вестник между тях.