Читать «Вавилонска кула» онлайн - страница 4
Николай Райнов
Тъй Грехът се умножи по света. И чу Бог писъка на земята, която стенеше под Греха — и разгневи се Бог.
И прати мълния, та разори кулата и разсипа града до камък. И с безумие порази Силният ума на исполините, та се гледаха един другиго, без да могат се позна. И пръснаха се по света — и покой не намери никой.
За да се сбъдне това, що бе казал Алтотас:
„Като песъчинки морски ще се изгубят — и следата им не ще намери никой!“
Информация за текста
Източник: http://truden.com
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7508]
Последна редакция: 2008-05-17 22:10:00