Читать «В хотел Бъртрам» онлайн - страница 8

— Добре. Тогава ще отида и ще го уредя — каза Джоан мило. — Страхувам се, че ще го намериш много променен от времето, когато си го познавала. Затова не се разочаровай.

Обаче хотел Бъртрам не беше променен. Беше точно такъв, какъвто винаги е бил. Много учудващо според мис Марпъл. Всъщност тя действително се чудеше…

Той наистина изглеждаше прекалено добър, за да е истински. Със своя здрав разум мис Марпъл много добре разбираше, че това, което желае, е просто да си върне спомените от миналото в техните стари, истински цветове. Голяма част от нейния живот бе преминал в припомняне на стари удоволствия. Да намериш някого, който да си спомня заедно с теб, това бе истинско щастие. Днес това не беше толкова лесно, тъй като бе надживяла повечето от връстниците си. Но тя все още седеше и си спомняше. По някакъв странен начин това я караше да се връща наново към живота. Джейн Марпъл — пълното с желания бяло-розово младо момиче… често толкова глупаво… кой беше онзи неподходящ млад мъж, чието име беше… О, господи! Тя даже не можеше да си го спомни сега. Колко мъдра беше майка й да прекъсне тази връзка още в зародиша й. Години по-късно тя го бе срещнала… и той наистина беше ужасен! А по онова време бе заспивала разплакана поне една седмица.

Днес, разбира се… тя се замисли за днешното време. Тези бедни същества! Някои от тях имаха майки, но никога майки, от които имаше някаква полза — майки, които съвсем не бяха в състояние да запазят своите дъщери от неразумни приключения, незаконни деца, ранни и нещастни бракове. Всичко това бе толкова печално.

Гласът на нейната приятелка прекъсна размислите й:

— … Е, аз никога. Но това е… да, това е… Бес Седжуик! От всички невероятни места…

Мис Марпъл слушаше само с половин ухо коментарите на лейди Селина за заобикалящите ги. Те се движеха в съвсем различни кръгове и мис Марпъл не беше в състояние да разменя скандални истории за приятелите и познатите, които лейди Селина виждаше, или поне мислеше, че вижда точно тях.

Обаче Бес Седжуик беше нещо различно. Бес Седжуик бе име, познато едва ли не на цяла Англия. Повече от тридесет години пресата отбелязваше името на Бес Седжуик като жена, извършила едно или друго скандално или необичайно деяние. През по-голямата част от войната тя бе член на френската съпротива и се говореше, че на пистолета й имало шест резки за шестима убити германци. Преди години сама бе прелетяла над Атлантическия океан, беше прекосила Европа на кон и бе достигнала до езерото Ван. Беше карала състезателни автомобили, веднъж беше спасила две деца от горяща къща, за неин плюс и минус се беше омъжвала няколко пъти и се говореше, че е втора по елегантност в Европа. Говореше се още, че успешно се беше промъкнала на борда на ядрена подводница по време на пробното й плаване.

Ето защо мис Марпъл седна по-изправена на стола си и си позволи да се втренчи в нея с открит интерес.

Каквото и да беше очаквала от хотел Бъртрам, то не бе да открие тук Бес Седжуик. Скъп нощен клуб или станция, където спират шофьори на камиони — всяко от тях би било подходящо за широките интереси на Бес Седжуик. Обаче този много почтен и стар хотел изглеждаше странно неподходящ за нея.