Читать «В хотел Бъртрам» онлайн - страница 38

— Щастлива ли сте там?

— Не знам още. Много малко съм била там. Всички са ужасно скучни. Искам да разбера колко пари имам.

— Значи искате финансова информация, така ли?

— Да — отвърна Елвира. — Зная, че имам някакви пари. Много ли са?

Еджъртън стана сериозен и отбеляза:

— Да, имате много пари. Баща ви беше много богат. Вие сте единственото му дете. Когато почина, титлата и състоянието му трябваше да останат за един негов братовчед. Обаче той не обичаше братовчед си и затова остави всичко на вас, Елвира. Вие сте много богата или по-точно — ще бъдете, когато навършите двадесет и една година.

— Значи сега не съм богата?

— Да — заяви Еджъртън, — богата сте, но парите не са ваши, докато не станете двадесет и една годишна или не се омъжите. — Той се усмихна. — Не сме ги пропилели. Още ги има. Даже сме увеличили вашия капитал.

— Колко ще имам?

— Когато станете двадесет и една годишна или когато се омъжите, ще имате около шест-седемстотин хиляди лири.

— О, много са. Сигурно затова никой досега не ми е говорил за тях.

Докато Елвира размишляваше, той я наблюдаваше. Много интересно момиче, помисли си той. Изглеждаше невероятно празноглава, но беше нещо много повече от това. Много повече. Той каза с леко иронична мивка:

— Доволна ли сте?

Тя се усмихна.

— Би трябвало да съм доволна, нали?

— Доста по-добре, отколкото да се спечели на лотария.

Тя кимна, но мисълта й беше другаде. После неочаквано запита:

— Кой ще получи парите, ако умра?

— Така, както стоят нещата сега, парите ще получи най-близкият ви роднина.

— Не мога сега да направя завещание, нали? Не мога, докато не навърша двадесет и една година. Така ми казаха.

— Били са съвсем прави.

— Това е наистина доста неприятно. Ако се омъжа и умра, мъжът ми ще вземе парите.

— Да.

— А ако не съм омъжена, ще ги вземе майка ми. Аз действително имам толкова малко близки… не познавам майка си. Каква е тя?

— Забележителна жена — заяви кратко Еджъртън. — Всеки би се съгласил с това.

— Не й ли се е искало понякога да ме види?

— Може би… Мисля, че е твърде възможно да иска, но тъй като е объркала живота си, може би считала, че би било по-добре за вас, ако растете далеч от нея.

— Знаете ли дали тя наистина мисли така?

— Не. Не зная нищо по въпроса.

Елвира стана и каза:

— Благодаря ви. Беше много мило от ваша страна да ми разкажете всичко.

— Мисля, че трябваше да го знаете по-рано — каза Еджъртън.

— Унизително е да не се знае. Чичо Дерек, разбира се, все още ме смята за дете.

— Е, той не е много млад. Знаете, че и аз, и той сме вече в напреднала възраст. Трябва да ни извините, когато разглеждаме нещата от гледна точка на нашите години.

Елвира постоя малко, загледана в него.

— Но вие не мислите, че съм дете, нали? — каза тя бързо и добави: — Предполагам, че познавате момичетата много по-добре от чичо Дерек. Той е живял само със сестра си.