Читать «В тъмните доби на нощта» онлайн - страница 3
Калоян Гигилев
— Ти, винаги ли си бил крилат демон?
— Не знам, Ливрис, вече в нищо не съм сигурен.
Отвън се чу прокобен вой, напомнящ на всички твари и благородни същества, че луната вече изгрява в нощта.
— Пфу, — прокънтя нечий глас — вълци! Тия пък са събратя на кучетата.
— Драконис!!! — изреваха в хор останалите.
Информация за текста
Източник: http://sfbg.us
Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/497)
Последна редакция: 2006-08-10 20:39:34