Читать «В тъмните доби на нощта» онлайн - страница 3

Калоян Гигилев

— Ти, винаги ли си бил крилат демон?

— Не знам, Ливрис, вече в нищо не съм сигурен.

Отвън се чу прокобен вой, напомнящ на всички твари и благородни същества, че луната вече изгрява в нощта.

— Пфу, — прокънтя нечий глас — вълци! Тия пък са събратя на кучетата.

— Драконис!!! — изреваха в хор останалите.

04.08.2000

Информация за текста

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/497)

Последна редакция: 2006-08-10 20:39:34