Читать «В тъмните доби на нощта» онлайн - страница 2

— Ти пък от какво се оплакваш, Драконис? — подхвърли демонът — живееш в просторна зала десет пъти по-голяма от нашите и те хранят с количество колкото за отряд гвардейци!

— Не се закачай, Риктус — прогърмя гласът на дракона от дъното — утре ще ти напомня за размерите си и тези на „жилището“ ми. Много повече предпочитам обширната пещера, в която се родих. Там поне не бе така влажно!

— Нещо против водата ли дочух? — протегна пипалата си някаква твар през решетките на съседната килия-басейн.

— Какво ти е на тебе, Погнотиум — рече дракона примлясвайки — Пуснат те в кралското езеро, обърнеш някоя и друга лодка по прищявка на Господарката и после си шляпаш на свобода, докато не те извикат.

— А ти да си се срещал някога с добре обучените кралски акули?! — изгъргори големият октопод в съседство, разплисквайки вода наоколо.

— Е, поне не са като разнитe ми юнаци, на които е обещана награда за главата ти в размер на половината царство и единствената кралска дъщеря. Аз ако бях на тяхно място щях да взема само имота, тукашните принцеси не си заслужават. А, да знаете отвъд Южните планини какви…

— Драконис, пак се отплесваш за жените човешки!

— Ами какво да направя като са ми слабост! — срамежливо отвърна дракона — в крайна сметка всички после отиват на едно място, особено ония слабоумни, мускулести юначаги. Да горят в пъклото, дано!

— За там сме ние, друже — рече мъдро октопода — те отиват на ДРУГОТО място.

— Ами — отвърна пренебрежително змеят — през целият им живот ги лъжат с „Царството Небесно“, а когато срещнат смъртта лице в лице, срещат и горчивата истина.

— А, ти откъде си сигурен хората къде отиват, след като завършат земният си път? — намеси се един стар грифон от съседното помещение.

— Логрот, това ти ли си!? — примигна дракона — Защо не спиш?

— Поради същата причина, която разбуди и теб… Ония двамата там! — той кресна неодобрително в посока към килията на демона.

— Хей, я заспивайте всички!!! — изрева двуглавият цербер — пазачът на коридора — Утре ще ви разбудя щом слънцето се покаже…

— …„за да навестите придворните на крал Леорик.“ — довърши змеят имитирайки гласа на пазача — Дано поне овчарите изведат стадата си без много кучета!

— Да не те е страх от тия четириноги бе, приятел? — изграка подигравателно полуорелът.

— Ако не бяха тия решетки щях да ти покажа! — раздразнено отвърна Драконис, бълвайки огнено кълбо през стоманените пръти.

— Не се гневи, по-голям побратиме! — подхвърли Ливрис — Забрави ли за магичната му мощ?

— Магична мощ! — изломоти дракона — Като я има, защо не се освободи?!

— Ако можех — рече грифона присмехулно — мислиш ли, че щях още да ви слушам дрънканиците! Не мога да се меря със силата на Господарката.

— Поне можеш да направиш заклинание за сън — изрева Драконис.

В тъмната доба на нощта, крепостта се разтърси от вълна нечовешки крясъци и смях идващ от подземията.

— Риктус!

— Кажи! — надигна се демонът от кожената си постеля и погледна по посока на лъва.