Читать «В преследване на смъртта» онлайн - страница 55

Графиня Крек излезе. Мина по алеята към чудовищното превозно средство. Бум-Бум чакаше нетърпеливо, почти извън портала.

Крек каза:

— Разтоварвай багажа ни, Бум-Бум. И паркирай таксито някъде. Вземаме сухопътната яхта.

Бум-Бум погледна напрегнато към къщата, а след това към Крек.

— Ей, не може да сте купили това. Струва един милион долара.

— Крада го, Бум-Бум. Оправяй багажа.

— О, Исусе — възкликна Бум-Бум. — А „Осининг“ е само на няколко мили нагоре по пътя.

— Побързай — каза графиня Крек.

Той се завъртя няколко пъти. После се спусна към таксито и на три тура струпа багажа пред огромното превозно средство, така че да не се вижда от къщата. Втурна се назад, скочи в таксито и го откара в храстите надолу по пътя. Хукна обратно, като гледаше напрегнато към къщата.

— Дайте ключовете, бързо — извика.

— Ключове — каза графиня Крек. — О, Боже, забравих да й кажа да ми даде ключовете. Бум-Бум, тичай в къщата и помоли д-р Морлей да ти даде всичките ключове.

— О, Исусе, — възкликна Бум-Бум. — Аз дори нямам оръжие!

— Върви — рече графиня Крек. Тя гледаше след него, а той се движеше с доста криволици. — По-добре да се уверя, че с него всичко е наред — промърмори тя.

Отиде до багажа и бръкна в един куфар. Извади телескоп, същия като онзи, който аз бях използвал, за да виждам през стените и да подслушвам разговорите. Тя го включи и под прикритието на сухопътната яхта го фокусира върху входната врата.

Икономът пусна Бум-Бум да влезе. Каза:

— У д-р Морлей са, сър. Оттук, моля.

Преведе Бум-Бум през салона, вкара го в кабинета, затвори вратата и се омете.

Мис Агнес седеше на бюрото си и зяпаше в пространството.

— Ключовете, инструкциите и всичко останало — каза Бум-Бум.

Жената го погледна. Изведнъж сякаш се възвърна към живота. Стана от бюрото си, мина през кабинета и заключи вратата!

Отиде до Бум-Бум и попита:

— Ти добър млад мъж ли си?

— Исусе, да, мадам. Ние наистина не възнамерявахме нищо лошо. Всичко е нещо като…

Доктор Морлей не обръщаше и най-малко внимание на онова, което той й говореше сега. Посегна и разкопча сакото му. Той се вторачи надолу към онова, което психиатърката правеше. Тя започна да откопчава токата на колана му.

— Исусе Христе! — Бум-Бум сграбчи внезапно свлеклите се панталони. Хукна към единия ъгъл. Доктор Морлей го следваше по петите. Като газела Бум-Бум прескочи един тапициран стол. Мис Агнес го последва в прескачането. Бум-Бум ловко прелетя над бюрото. Психиатърката също мина отгоре.

За лош късмет кракът на Бум-Бум влезе в едно кошче за отпадъци. Той залитна.

Мис Агнес скочи.

Бум-Бум беше запратен назад към кушетката. Приземи се върху нея с трясък!

Мис Агнес беше върху него и го приковаваше с коленете си. Тя разкъсваше дрехите му.

Един от апаратите за електрошок просветна.

— Мирясай! — изкрещя д-р Морлей.

Една диплома се накриви на стената.

— Лежи мирно, добри млади човече! — изпищя Морлей. — Трябва да мирясам върху теб!

Графинята измърмори ядосано:

— И таз добра! Даваш на тия примитиви най-простото предложение и дори него схващат накриво!