Читать «В преследване на смъртта» онлайн - страница 54

— Но Делбърт Джон Роксентър никога не ми благодари — каза Агнес Морлей изпод хипношлема. — Не направи нищо повече от това да си почеше носа. Така че го накарах да си плати. Една малка операция, която може да се направи. Малък срез с ножа. Когато загуби съзнание при едно падане от кон, казах, че е наранил „бибипите“ си и направих „бибипеца“ стерилен. Фондацията е просто още една психиатрична медицинска измама. Роксентърови винаги са били побъркани, но аз използвах всички психиатрични техники, за да съм сигурна, че е хронично. Осемнайсет години го изнудвам да върши всичко, което поискам, но все още не мога да сложа ръце на парите му. Така че още не съм си получила отплатата, но ще го направя, да. „Бибипецът“! Професорите ми по психиатрия и всичките ми колеги ме потупват по рамото и ми казват колко много съм направила за професията. Така си е, но Делбърт Джон все още ми дължи Роксентъровите пари! Никоя отплата не е достатъчна за саможертвата и предаността на целия ми живот!

— Изслушах ви — каза графиня Крек. — Чуйте ме внимателно. Ще се почувствате възнаградена, когато направите предложение на някой добър млад мъж и мирясате. Разбрахте ли това?

— Ще бъда възнаградена, когато направя предложение на някой добър млад мъж и мирясам.

— Точно така. А сега, по въпроса за сухопътната яхта — когато се събудите, ще напишете писмо на ваша бланка, в което ще кажете, че сте я прехвърлили на агент с името Хевънли Джой Крекъл от Слийпи Холоу, Ню Йорк, да я кара наоколо и да я рекламира, за да се опита да я продаде вместо вас. Но ако след тримесечен период още не е продадена, споменатата Хевънли Джой Крекъл може да я купи за…

Тя снижи микрофона. Измърмори:

— Я да видим, един милион ще са много за стойността й… сега вече е на старо… петдесет хиляди на кредит би била добра цена на Манко. И тогава ще си получа обратно нашите имения. — Тя вдигна микрофона и продължи: — … Споменатата Хевънли Джой Крекъл може да я купи за петдесет хиляди на кредит. Разбрахте ли това?

— Да.

— А сега ще забравите всичко за шлема и за това, че сте ми разказвали. И когато напишете писмото, ще се събудите напълно с единствената мисъл, че сме дошли само за да вземем сухопътната яхта.

Тя изключи шлема, свали го и го сложи в пазарската си чанта. Доктор Агнес Морлей се вдигна от кушетката, отиде направо до бюрото си и взе малко хартия с нейните знаци отгоре. Крек я наблюдаваше. Психиатърката написа:

ДА ПОСЛУЖИ КЪДЕТО ТРЯБВА:

Сухопътната яхта, производство на Компанията за поръчка на автобуси „Костли“, е прехвърлена на моята агентка, Хевънли Джой Крекъл от Слийпи Холоу, Ню Йорк, за да я разкарва и рекламира с цел да я продаде от мое име. Но ако след три месеца яхтата не е продадена, тя може да я купи за сумата от петдесет хиляди долара на кредит. Каквото и да е, само да се отърва от „бибипаното“ нещо, защото никъде нямам намерение да ходя!

АГНЕС П. МОРЛЕЙ, д.ф.н., д.м.н.

Крек взе писмото, премигна срещу него няколко пъти и го сложи в чантичката си.

— Сега — каза мис Агнес, — разкарайте „бибипаното“ нещо от алеята ми за автомобили!