Читать «В преследване на смъртта» онлайн - страница 177

Тя остана абсолютно неподвижна на външен вид, но отвътре в нея имаше някакво нежно галещо усещане.

— Това е просто един вътрешен мускул, който се движи — каза тя. — Това е мускулът „юми-юм“. Всички мускули си имат имена. Ако започна да действам и с един, който му е противоположен, ще „бибипулираш“, а ние не искаме да го правим толкова бързо. Това е много добре за една улична хлапачка, а? Виждам, че ти харесва. Точно в момента те държа в позицията „хуауа бой“, която предпазва от „твърде бързо“. О, усещам, че вече постигам нещо. Даже родителите ми ще се гордеят с мен.

— Ей, мислех си, че родителите ти са мъртви.

— О, не. Те излежават доживотна присъда в един федерален пандиз с максимална сигурност. Бяха подготвили покушение над президента, което се провали и когато отидоха в затвора, аз станах повереница под съдебна опека. Но съдията не ми назначи настойник: той ме държеше в покоите си, за да му давам устни свидетелски показания и да го отпускам, когато е по средата на някой труден случай.

Вгледах се в нея. Беше напълно различна история на живота й в сравнение с онази, която ми беше казала вчера.

Какво правех с това женско чудовище?

— Махай се оттук — казах аз. — Ти наруши сделката!

— Не. Ти я наруши. Ти си този, който си свали превръзката от очите. Не вини другите за собствените си злодеяния.

— Тийни — процедих аз, — слизаш от мен, обличаш си дрехите отново и си обираш парцалите оттук. И си вземи „бибипаните“ китайски пози и мускули със себе си!

— И тази ли? — попита тя.

Ръката ми посегна към страничната част на леглото. После започна да се отпуска. Пръстите ми се изпънаха сковано, треперейки.

Една заблудила се пчела влезе откъм градината и започна да жужи в кръгове около прозореца.

Едно цвете в саксия започна да се върти.

Жуженето на пчелата се усилваше и намаляваше по звук.

— Това е „рикша бой чоп-чоп“ — каза Тийни с напрегнат глас.

Цветето в саксията започна да се върти по-бързо.

— Ей сега ще те оставя да го направиш! — извика Тийни.

Засаденото цвете експлодира.

Пчелата се понесе високо в небето, но аз всъщност не слушах нейното жужене. Това беше завършващият стон на Тийни. Тя вдигна поглед към мен триумфиращо.

— О, Боже — каза тя, — даже и ти сега ще се съгласиш, че аз ще стигна донякъде, когато съм напълно образована.

Не я избутах от себе си. Чувствах се твърде слаб.

След известно време тя каза:

— Сега ме целуни — Когато устните й бяха върху моите, не можах да ги избегна. Тя вдигна глава за малко. — Не, не така! Ето ти една правилна целувка. Отвори леко устата си, постави я в позицията на буквата Q. Сега вземи езика…

Изръмжах, когато втора саксия започна да се върти. После трета започна да се върти. После четвърта започна да се върти.

Втората експлодира. Третата експлодира. Четвъртата експлодира.

Аз излязох от строя, в безсъзнание.

Дълго време след това един глас каза:

— За бога! Пет часът е, а ти си все още в леглото! — Беше Адора.

Огледах се диво наоколо. Усилието накара главата ми да се почувства така, сякаш я удрят с брадва. Никаква Тийни. Бях съвсем сам в леглото.