Читать «В преследване на смъртта» онлайн - страница 176

— Колко време трябва да плувам, за да се добера до брега? — попита Хелър.

Директорът по спорта се засмя:

— Трябва да плувате ужасно бързо, за да победите тропическите акули. Никъде няма да ходите, мистър Хагърти. Следващата точка от вашата схема за днес е сто дължини на открития плувен басейн. Току-що са го напълнили с топла вода от Гълфстрийм. Така че да вървим.

Замислих се над това. Гълфстрийм? Яхтата трябва да е някъде в Карибско море. Как е стигнала там толкова бързо? Никоя яхта не пътува толкова бързо. Проблемът направи главоболието ми още по-лошо.

Напълно забравил, че разполагам със свидетелство за абсолютна катастрофа около себе си, аз се върнах в леглото. Няколко часа по-късно май имах някакъв кошмар. Чуваше се мощен поток от барабани, а след това и едно ритмично бумкане. Виенето и пищенето на електрическите китари крещеше и изобилстваше на секс. Един хорал ме накара да се вслушам:

Прави го сутрин. Прави го нощем. Прави ми го, бейби, и прави го добре. Прави го във водата, прави го в небесата. Прави го дълго и нежно, име накарай да се гордея. Прави го, прави го, прави го! И пак го направи. Да напишем екстазни дни с твойта хубава писалка! Направи го, направи го, направи го! Не се срамувай! Направи го, направи го, направи го! И погледни в небето. Защото това трябва да е рая. Чуваш как ангелите плачат Направи го, направи го, направи го! Така че тръгвай в полет!

Каква странна музика за кошмар! Трябва да беше кошмар, защото всичко беше черно. Обаче беше придружено с влажно приятно усещане. Аз си лежах. Музиката не беше спряла, но усещането продължаваше. После същото парче започна отново, а усещането ставаше все по-силно. Дали музиката беше усещането?

Внезапно си дадох сметка, че върху мен има нещо. То се движеше с ритъма на музиката.

Хей, това беше твърде реалистично, за да е кошмар, нищо че всичко БЕШЕ черно!

Посегнах към очите си. Имаше нещо върху тях.

Разкъсах го.

ТИЙНИ!

Тя седеше разкрачена върху мен!

Спря да се люлее напред-назад име погледна с големите си очи.

— Сега го развали! — изкоментира тя.

— Развалих какво? — казах яростно, като се опитах да я махна от себе си.

Тя си остана там, без да се помръдне и инч.

— Спазих нашата сделка. Ти каза, че не искаш никога повече да ме виждаш, така че аз ти покрих очите. Сега ти го свали и наруши нашето споразумение.

— Как влезе тук? — попитах я яростно.

— Беше оставил задната врата отворена — каза тя. — И не ми се карай. Аз не се чупя никога от училище! Отидох право там вчера и се записах в училището на хонконгската уличница. Ходя и денем, и нощем. Имам шестица на първите си уроци, а сега си правя домашното.

— Слизай от мен и се махай оттук! — изскърцах със зъби.

Тя стоеше плътно прилепена върху мен.

— Научих някои хубави неща. Никога не съм знаела, че можеш да вършиш толкова много неща с мускулите си отвътре или отвън. Освен това знаех, че ще бъдеш очарован от бързия прогрес на протежето си. Почувствай това.