Читать «В преследване на смъртта» онлайн - страница 17

Все още нямах охота, когато усетих, че мис Пинч сграбчи глезена ми. Тупнах върху леглото.

Лицата от тълпата направиха кръг над мен.

Захванах се на работа.

Лицето на Алгернон бе сгърчено от неописуем ужас.

Една лесбийка-съпруга гледаше към леглото с широко отворени очи.

Една лесбийка-съпруг изведнъж се втрещи, а после закри очи.

Алгернон крещеше.

Една лесбийка с лице на мадона се беше обърнала настрани и се молеше. Изкрещях й:

— Млъкни! Не е необходимо да призоваваш Дева Мария само защото тази е девствена.

— О, Боже мой — промълви един съпруг — Алгернон изпадна в безсъзнание.

— Не, не е — извика някоя друга, като надникваше между раменете. — Идва на себе си.

Нанизите от мидени черупки започнаха да се полюшват.

В миазмата на стоновете на Алгернон една лесбийка-съпруг каза:

— Ей, я вижте! На него му харесва! — гласът му звучеше слисано.

Нанизите от мидени черупки започваха да се люлеят все по-силно и по-силно.

— О, Боже мой! — изрева Алгернон.

Целият кръг от лица беше шокиран.

ОПА-А!

Алгернон нададе оглушителен вик.

Горната част на черупкообразното легло се сгромоляса и ни скри.

Тълпата се бореше да я повдигне. Успяха до средата.

Като погледна през пролуката, една лесбийка изкрещя:

— Тя е мъртва!

Друга извика:

— Не, не! Тя просто не е на себе си!

Тълпата лесбийки се споглеждаха слисани, невярващи. Изпълзях от цепнатината на мидената черупка и увих един чаршаф около себе си. Те ме гледаха втренчено и със страхопочитание.

Изведнъж цялото легло се разтресе.

— Тя си го прави още един път, самичка! — изкрещя една лесбийка с широко отворени очи.

Те отново се спогледаха. В стаята бе толкова тихо, че се чуваше как някаква чешма капе на половин миля.

Тогава мис Пинч се наведе в тъмнината на полуотвореното легло. Попита:

— Е, как ти се стори, Алгернон?

Цялото легло се разтърси като при земетресение.

— Тя го направи отново! — каза един удивен съпруг.

Мис Пинч и Кенди се опитваха да подпрат напълно отвореното легло. Успяха да го закачат отзад.

Алгернон лежеше с чаршаф до брадичката. Красива, блажена усмивка беше изписана върху лицето й.

— О-о-о, Пинчи! — каза тя. — Великолепно! Великолепно!

Всички в стаята изведнъж отвориха широко очи и станаха нетърпеливи.

Точеха лиги, ако трябва да бъдем точни.

Тогава изведнъж Марлийн се сгъна на пода и сама стигна до оргазъм. Спайк се надигаше до стената. Каза умоляващо:

— Пинчи, не мога ли да го направя още един път?

Това отприщи мис Пинч. Тя извика:

— Изчезвайте оттук, невярващи „бибипелета“! — и отпъди с махване на ръка тълпата.

Една лесбийка-съпруг разкъсваше вратовръзката и ризата си.

— Но, Пинчи, сега наистина ти вярваме.

Една лесбийка-съпруга беше паднала на колене, скръстила ръце за молитва.

— В името на Отца, Пинчи, кажи ни, кажи ни, моля те, къде можем да си намерим МЪЖ?

— Няма да получите този — отвърна Пинч със скръстени ръце. — Той е частна собственост, по договор. — Тя повиши глас и се обърна към навалицата: — А сега какво мислите за Психиатричния контрол на раждаемостта, „бибипелета“ такива?

— Да го „бибипам“! — каза Марлийн, идвайки на себе си.